Преди години се събудих осъзнавайки, че живея живот, който не ми харесваше, не ме изпълваше, липсваше блясъка в очите ми. Не беше онова, за което усещах, че съм родена. И като че ли винаги съм го усещала, но покрай уроци и недостатъчна способност си стоях залепена там.
Когато започнах да го градя и да участвам по-съзнателно в него, той ми се отблагодари. Разкриваха ми се възможности там, където бяха само мечти; предприемах действия, в онези области, които преди пренебрегвах. Започнах да го живея с цялото ми същество, започнах да присъствам будно и в тъга, и радост, осъзнато в избори и действия. И дори, когато грешах, го осмислях и продължавах напред.
Промяната е постоянен процес. Неподходящите за мен хора сами се отдръпнаха или аз го избрах, когато бях далеч от онова ниво на съзнание. Те ми бяха предали уроците вече.
И всичко е прекрасно, когато осъзнаеш невероятната сила на Избора, на твоят избор. Когато осъзнаеш, че когато контролираш мислите си, това носи хармонията, баланса или тъгата, които избираш.
Няма по-голяма отговорност от това да знаеш и действаш, да строиш своето настояще и да поемаш последствията. Да бъдеш в хармония с околните, да бъдеш с твоите хора. С хората, с които и разговора, и тишината ще бъдат еднакво красиви и пълноценни.
Понякога животът ми е приличал на лабиринт – знаеш къде искаш да стигнеш, усещаш крайната си цел, но не знаеш стъпките до там, налучкваш пътя, търсиш правилната пътечка, която те води близо до твоето нещо.
Пътеките за всички ни са различни, както и лекотата, с която ще ги открием. Въпросът е не да копираш чужди животи и да следваш отъпкани пътеки. Човек го има заложеното да търси онази липсваща частица, която ще го разтърси и ще му даде усещането, че е жив. И колкото и да сме духовни същества, идва и земното, материалното, с което е необходим баланс и сработване.
На всички ни е ясно, че малко или много попиваме навици и модели от родителите ни, от средата, където живеем. Рядко хора, живеещи сред неправилни модели на поведение успяват да запазят своята същност или поне желанието да я възродят отново. Има и нещо друго – причината, за която сме тук и уроците, които сме избрали да учим. Всичко се случва с определена причина, всяко дете попада при „точните“ родители, всеки живот започва по определен начин. Но това не бива да е оправдание занапред в живота, понеже всичко е избор, наш избор. Дори и идването ни тук. Всеки човек е напълно уникален, той е като една различна звезда от цялата галактика.
И ето, идва твоят ден, когато ти решаваш, че всекидневието ти, животът ти досега не те задоволява, че искаш да обърнеш всичко наопаки и жадуваш промяна. Няма нищо по-велико от онова силно усещане пропито с желание за действие. Понякога си нетърпелив и ти се иска всичко да стане на мига. Някъде се казваше, че има два важни дни в твоят живот – онзи, когато си роден, и онзи, в който разбираш защо си роден. Която и да е крайната ти цел и мисия тук, несъмнено ще има толкова малки, съпътстващи я уроци, препятствия, промени. Най-голямата и променлива величина е онова, което става вътре в нас. Всички модели и навици на поведение започват с вътрешните ни усещания и представи.
Имаш ли усещането, че не ти е комфортно, че това не е твоето място, че искаш промяна, просто стани и започни. Може би най-голямата грешка е, когато знаеш, усещаш, че нещо не е за теб, и въпреки това продължаваш да стоиш там. Сигурно е, че явно не си готов или не можеш да минеш предела, водещ към промяна. Понякога съвсем малко стига. Промяната е свързана със страх от неизвестното, с незнанието накъде да се поеме, колебание… нормално е. Най-важното в тези моменти е да помниш, че това е твоят живот и времето тече безмилостно бързо и няма да се върне. И всеки момент е толкова ценен, че после може и да съжаляваш, че си го изпуснал.
Затова говоря само за момента, когато усещаш, че искаш промяната, че я искаш от цялото си същество, дори и да не знаеш каква да е тя. Самото желание е сигурен признак, че си готов. И най-сигурното е, че Вселената помага на смелите. Винаги. Достатъчно Е само първата крачка да се направи и нещата се задействат като че ли сами. После всичко поема по своят път и развитието е пред очите ти. Независимо колко неуспехи има, те са по-добре от застоя. Именно чрез опитите научаваме неща, търсим и има вероятност да попаднем на желаното нещо по-бързо, отколкото ако стоим и чакаме.
Помни, че накрая на никой около теб няма да му пука колко си се жертвал за него, колко добър или услужлив си бил..
Изпадането в състояние на жертва заради нечий друг живот, е направо безсмислено и болно. Човек, който обича себе си и умее да се грижи първо за собствените си нужди, е способен да даде това и на другите. Дори и сред хора, всеки живее само за себе си. Затова да направиш промяна, която те устройва и ще ти донесе развитие, е най-очевидната постъпка, с която показваш обич към себе си. Обичта към себе си е едновременно грижа и уважение, зачитане на твоите нужди, задоволяването им и после идва споделянето им с другите.
Ако човек обича себе си той умее да го прави и с другите. Тогава отпадат всички конфликти и дразги, всяка ревност или липса на самочувствие. Заседнали дълбоко в човек, понякога са трудно откриваеми. Ако не се чувствате пълноценни, не умеете ли да се радвате на чуждата радост, ако не умеете да бъдете щастливи дори, когато сте сами, може би да потърсите причината някъде надълбоко във вас. Промяната е крачка в развитието.
Затова си обещай Днес! Че ще положиш всички усилия да излезеш от неподходящата за теб ситуация, ще си тръгнеш от хората, които не те ценят; ще постигнеш мечтите, които те карат да сияеш като малко дете; ще посетиш местата, които виждаш само в мечтите си. Обещай си! Защото животът е кратък и обръщайки се назад нека виждаш само хубави и пълноценни мигове, а не отломки, от нечий чужд живот.
Живей със сърце, слушай вътрешният си глас и не се колебай да го послушаш дори и когато хорските гласове го заглушават! Защото само ТИ и единствено ти знаеш какво ти е отвътре, колко силни са мечтите ти и колко искрени чувствата.
Още статии на Видислава Тодорова и допълнителна информация за нея.
Източник: gnezdoto.net