Научете децата си на тези 10 стари думи! Пазете традициите






Архаичната лексика и сложните текстове на нашите класици отказват на децата да четат и създават навици за четене без разбиране, това е категоричното мнение на учителите. Те посочват, че произведения като “Апостолът в премеждие” и “Под игото” на Вазов, разкази на Хайтов и Елин Пелин, са чужди за възрастта на детето с трудната лексика и философски смисъл. Тук сме подбрали няколко архивни думи и предмети, които вашите деца ще чуят само в музея.

Соба  е остаряла дума за стая, обикновено в селска къща. Собата е светло помещение с излаз, изпълняващо функциите на спалня и дневна. В него са били посрещани гости. Това помещение е най-интензивно използвано в селските райони на Габровския и Сливенския балкан, както и в Добруджанско и Лудогорието. Характерна част на жилището са дървените полици, разположени на една или няколко стени, както и място за събиране на постелките и обвивките, наречени одър или дипла.

Софра  – ниска кръгла маса за хранене.

Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп и след това допълнише възпитанието му по някакъв начин:
– Димитре, не пресегни пред баба си на софрата, не бъди такъв фармацевт.
***
– Авраме, се изправи от софрата, без да прекръстиш, протестантино!

Из  ” Под игото”, Иван Вазов

Паламарка  представлява дървена ръкавица за последните три пръста на ръката, която се използва при регенериране със сърп. Върхът на паламарката завършва със закрива навътре рогче (гага). Предназначението на паламарката е да обхване повече класове и да предпазва ръката от наранявания със сърпа, тъй като при работа с него класовете се режат непосредствено под хваналата ги ръка. С помощта на рогчето се извършва и връзване със снопи.

Сукай или сокай , е старинна женска накит за глава, вид розичка , обработена със сива, която се носи под кърпата. По форма сукаят наподобява византийско-българска диадема. Това е старинно неовесно забрадяване със сложна и представителна украса. Предполага се, че украшение за главата е наследило болярната корона, характерна за района на Търново. След падането на България под турско робство, преселилите се в Тревненско заможните хора употребяват сукая като елемент от женската носия.

Нощвите са  наречени дървени съдове, предназначени за заместване на тестото, неподходяща част от домашните работи на българите в миналото. Представлява дървено корито, издълбано от цяло дърво. Според варванията тя трябва да бъде изработена от ела, гъба или друг дървен материал, за която се смята, че има силата да прогонва злите сили. Когато младата невеста влезе в новата си къща, свекървата ритуално я предава на нощните. Магическата им сила обуславя използването им срещу уроки и магии.

Пиростлията  (перустия, саджак) се нарича уред, представляващ трикрака метална поставка, която се поставя в огнището и върху нея съдовете за готвене. Задължителен елемент от обзавеждането в миналото, днес тя почти не се използва.

Както почти всички предмети от бита в миналото, така и пиростта има определена роля в народните схващания и обичаи. Вярва се, че ако по пиростията играят много искри, това предвещава много пари и придобивки за стопаните.

Чекрък  е устройство с въртящо се колело, предназначено за предене на прежди от изкуствени или естествени влакна. Представлява прост механизъм и се задвижва на принципа на велосипеда. Появява се около XI век и заменя ръчните хурка и вретеното. По-усъвършенстваните уреди заменят чекръка по време на индустриалната революция.

Най-ранните илюстрации на чекръка са от Багдад, Китай и Европа. Има доказателства, че чекръците са влезли в употреба в Китай и ислямския свят още през XI век.