Нашите баби и дядовци не умират, те живеят завинаги в сърцата ни..




Нашите баби и дядовци никога не умират, тяхното наследство продължава да живее тихо в сърцата ни.

В общество, фокусирано най-вече върху материалните придобивки, малко неща могат да обогатят живота ни така, както спомените за любовта, споделените тайни и специалните моменти с нашите баби и дядовци.

Много от нас имат любима баба или дядо, за които често си спомняме. Нещо повече, тяхното присъствие винаги се усеща, особено в моментите, когато правим нещо уникално и характерно за тях: да изпечем кекс по тяхна рецепта или да лекуваме болното гърло с използваните от тях домашни методи.

Пазим спомените за бабите и дядовците си живи, като се фокусираме върху това, което има най-голям смисъл в живота на всеки човек: споменът за тези, които обичаме и хората, които са били най-важни за нас.

Бихме искали да ви поканим да си спомните за тях днес.

Как да кажем сбогом на нашите баби и дядовци

Един от най-тежките моменти в живота е да трябва да им кажете сбогом още в детството. Когато сме възрастни, загубата има различен ефект, тъй като вече разполагаме с много средства да се справим с мъчителното събитие.

Прочетете още: Връзката между родните братя и сестри извира от сърцето

Кой е най-добрия начин да помогнете на детето си да каже сбогом на своите баба или дядо? Ще ви покажем серия от стъпки, чрез които да му помогнете.

Когато малките са наранени

Всяко дете изпитва болка, когато трябва да приеме загубата на някой, който е бил важен за него. Това е нещо, което трудно се забравя. Дори детето да изглежда добре, най-вероятно съществуват вътрешни процеси, през които то преминава.

Детските психолози препоръчват да бъдете честни с децата и да избирате внимателно думите, които използвате. Не казвайте метафори като „Дядо сега е при ангелите“ или „Баба просто си почива“.

  • Избягвайте използването на фрази, които могат да объркат детето. Тъй като това е неговия първи допир със смъртта, те трябва да разберат какво означава това. А именно, че повече няма да видят този свой любим човек, но трябва да си спомнят с любов за него всеки следващ ден.
  • Нещо друго, което трябва да имате предвид, е емоционалното освобождаване. Не крийте мъката си, за да не виждат децата ви, че страдате. В противен случай те ще решат, че е нормално и за предпочитане да крият чувствата си.
  • Не се страхувайте да ги покажете и оставете децата също да си поплачат, ако имат такава нужда.
  • Трябва да се научим да разпознаваме когато детето е наранено. Възможно е то да не успее да осмисли процеса, докато не мине известно време. Проявява се в рисунките, мълчанието или пък кошмарите през нощта.
  • Друга грешка, която много родители правят, е да не позволят на децата да се сбогуват и да присъстват на погребението. Независимо дали ви харесва или не, да кажеш сбогом за последно на починалия дядо или баба е важно, за да преживее детето тази скръб.

Разбираемо е, че реакцията на детето към смъртта зависи изцяло от това на каква възраст е. Въпреки това, след като е навършило 6 или 7 годинки, детето вече възприема нормално този труден, но неизбежен етап на живота: в крайна сметка всички ние в един етап от живота си казваме сбогом на бабите и дядовците си.

Наследството, което оставят след себе си

Бабите и дядовците ни могат да ни оставят къща, овощна ябълкова градина или дори сребърно бижу на стотици години. Нищо от тези неща обаче означава нещо на езика на сърцето.

Бабите и дядовците са били като родители за нас и са ни помогнали да се превърнем в хората, които сме днес. Вероятно са допускали грешки, но те едва ли надвишава цялото добро, което са ни дали.

  • Наследството, което бабите и дядовците са ни оставили, е с още по-мощен отпечатък. То носи фамилните корени и идентичността ни, която не трябва и не бива никога да забравяме.
  • Детето винаги цени моментите, които е споделило със своите баба и дядо. Това е така, тъй като връзката помежду им е различна от тази, която то има с родителите си – тя е топла и наситена с емоции.

Гоблен, изтъкан от хиляди истории, следобедни разходки от дома до училище…Те продължават да живеят в нашите спомени, точно като прясно изпечения кекс с мирис, който няма как да сбъркате или гласа, който никога няма да забравите.

Да кажеш довиждане на баба и дядо, които са значели много за нас, никога не е лесно. Въпреки това порастването и зрелостта означават и сблъсък с тези болезнени сбогувания.

Въпреки, че вече ги няма, те продължават да живеят невидимо в сърцата ни. Те все още се грижат за нас и е важно да пазим спомените за тях живи чрез най-ценния дар, който ни е даден – способността да помним доброто.

Източник: zdraveikrasota