Защо го обичаше ли? Той умееше да се грижи. Не помнеше нашите дати, избягваше срещите с семейството ми, не направи красиви признания.
Но беше до мен, държеше ме здраво за ръката. Купуваше ми витамини, правех ми пилешки бульон, когато настинех. Прегръщах ме, когато се върнах в тъжна работа, не ме упрекваше за нищо.
Въпреки цялата прехвалена независимост, на всяка жена й става толкова топло, когато някой мъж я вземе под своето крило. Не, това не е желанието да се сгушиш до него, а по-скоро вдъхновяващото усещане, че жената в теб се събужда. И това те ласкае. Защото ние сме свикнали да разчитаме на себе си, независимо от личната си живот.
„Ако ти знаеше“, Елчин Сафари
източник: Lifetime.bg
