Нещата, които абитуриентите не знаят, а трябва..




Да броиш до 12 е еуфорично занимание с предвидими последствия. Тук решихме да изброим онези от тях, с които абитуриентите предстои да се сблъскат.

1. Ако не си поумнял в гимназията…
…шансовете ти не са особено големи. Никога повече няма да имаш същото свободно време, същия свеж ум, същата бунтарска нагласа.

2. Бизнесът потрива ръце
Бизнесът в момента потрива ръце, готов да те вземе на минимална работа заплата, да те използва за две години и след това да прецени дали да те поизхвърли, заменяйки те със следващите най-млади, които на свой ред ще се прилъжат да работят за малко пари, или пък свойски да ти вдигне заплатата със сто лева; бащински жест, съпътстван разбира се с едни допълнителни час-два на работа. Тия хора съвсем скоро предложиха образованието да бъде безплатно, но пет години след завършването на университета да си длъжен да бачкаш за тях. Важен си им, трябваш им за месомелачката.

3. ИТ или умри
Чака те екзистенциална ситуация, в която многообразието от професии, интереси, таланти и заложби далеч не съществува в същия хармоничен училищен порядък. Това, че в класа е имало добър литератор, гениален математик, проникновен философ, запален историк и вглъбен биолог, въобще не е огледално презентирано в пазара на труда. Той е общо взето всмукан от ИТ сферата, която радикално пречупва разнообразието от таланти; немалко хора минават през съдбоносни преквалификации, при които негово светешейство – кодът – постепенно поглъща последния звезден прах от детските ти мечти, който излишно замърсява съзнанието и му пречи да усвоява софтуерни познания.

4. Кол центърът
Армията търси пехота. Два езика и телефон. Осем часа дневно, които, ако бъдат записвани от електроенцефалограма, биха показали мозъчна активност, сходна с тази на сомнамбула. Безкрайни разговори, вечна обмяна на едни и същи мейлове, абсурдистки кръг, бягащото колело на хамстер. Депресивните състояния се лекуват с пръскане на едни пари през уикенда и тук-таме просвяткащи отблясъци на успокояващата мисъл, че все пак се издържаш сам. Тихо, бавно напредващо умопомрачение. Говори по телефона, за да станеш супервайзър и да следиш тези, които говорят по телефона вместо ти да говориш по телефона; но за да спреш да говориш по телефона трябва дълго да говориш по телефона; пропилей цялата си младост за това, момче, за какво ти е иначе.

5 .Емиграцията като обсесивно-компулсивно разстройство
Идеята да отидеш другаде постепенно се настанява в ума като натрапчиво обсесивно разтройство. Колкото повече пътуваш, толкова по трудно ще ти става да се връщаш. Кратък преглед на талантливите ти приятели все по-безпощадно ще показва, че повечето от тях не са наоколо. Ще ти се струва, че нещо си се прецакал, оставайки тук, че нещо си се предал и объркал.

6. Средностатистически човек
Едно от най-големите тийнейджърски удоволствия е тръпчивото предчувствие, че на света е пълно със средностатистически овце, които средностатически блеят, но ти неминуемо няма да се озовеш сред тях. Средностатически да знаеш, че шансовете ти са не чак толкова големи, колкото очакваш. Стадото зове.

7. Изглаждане на мозъчни гънки в Студентски град
Голямата ютия на Студентски град старателно ще позаглади известните гимназиални натрупвания. Редуването на чалга с фаст фууд е погубило не малко войнствени тинейджъри. Постепенните различия ще бъдат унифицирани от един и същ лайфстайл, който се спазва като религия.

8. Някъде там по морето…
…охотно те чака прималелия за евтина работна ръка хотелски бизнес, който винаги е готов да те прилапа за лятото и да обмени най-хубавите ти месеца с шестнайсетчасов работен ден. Прекарай три месеца така и после се опитай да отправиш взор по-далеч от рецепцията.

9. Бъди гъвкав

Коя е най-често употребяваната дума в интервютата за работа? Тази, която най-често ще им натякват? “ГЪВКАВ”. Търсим гъвкави кадри. Основно изискване към всеки млад човек. Да бъде гъвкав. ГЪВКАВ е особена дума. Обикновено се употребява с ведра усмивка в приповдигнато пазарно настроение. Ползват я университетите в рекламните си брошури: “Подготвяме гъвкави кадри”. Ползват я мениджъри с маркетингови честоти в интонацията и мечти за Сен Тропе. Това, което никой няма да им каже, е, че очакването да бъдат гъвкави е простичък евфемизъм за един упорит процес по огъване, в който механизмите за поощрение ще съвпадат със заложбите им за конформизъм. Ще щракват заедно в перфектен капан. “Да бъдеш гъвкав” е началото и краят в шифъра на тъпата машина, наречена “Човешки ресурси” – подготвяй се за нея.

10. Плавно затъпяване

Има реален шанс онази бистрота на съзнанието, която имаш някъде около матурата, постепенно да започне да избледнява. Комбинацията от медии, социални мрежи и едно облъскано всекидневие (учи и бачкай едновременно, много е добре) плавно се превръща в мъртво течение, което тепърва ще прави мозъка ти на пастет; да броиш до 12 всъщност би могло да се превърне в максимума на интелектуалните ти възможности.

11. “Да работиш по специалността си”

Може да се превърне в особено проклятие. Тепърва ще се сблъскваш с твърде еснафската представа, че някакъв избор, който си направил на 18, трябва да тегне като сянка над целия ти живот и каквото и да правиш, си обречен да чуваш доброжелатеното напътствие на дезориентираните ти роднини – работи по специалността си, това е най-важното.

12. Обиграните картоиграчи...

…са разбира се хората с власт, за които все по-добре ще разбираш, че имат твърде общо със собствения ти живот и фино дърпат конците му. Пробвай да се бориш срещу всичко това. Впрочем, заслужава си.

Автор: Райко Байчев

Източник: Актуално