Лекарят тичаше по коридора на болницата, беше повикан по спешност за операция. Пристигна по възможно най-бързия начин, преоблече се и се запъти директно към операционния блок. Пред отделението бащата на момчето в операционната се разхождаше нервно напред-назад.
Виждайки доктора, мъжът започна да крещи:
– Защо се забавихте толкова? Не знаете ли, че животът на сина ми е в опасност? Нямате ли чувство на отговорност?
– Съжалявам, дойдох по-възможно най-бързия начин, след като ми се обадиха. Моля ви да се успокоите и да ме оставите да си свърша работата – усмихнато отговори лекарят.
– Да се успокоя?! Какво би се случило, ако вашият син лежи на операционната маса, сега? Ще бъдете ли спокоен? Ако вашият син умира, докато чака лекар, какво ще направите? – ядосано крещеше бащата.
Лекарят отново се усмихна и отговори:
– Ние ще направим всичко, което е по силите ни за сина ви. И с волята на Бог се надяваме, че ще успеем да го спасим. Молете се за живота на сина си.
– Да давате съвети, когато не сте пряко засегнат, е лесно – промълви бащата.
Операцията продължи часове, след което лекарят излезе щастлив от операционната:
– Операцията мина добре. Синът ви ще се оправи – каза лекарят и без да дочака отговора на бащата, продължи – Ако имате някакви въпроси, обърнете се към сестрата, моля.
– Но защо е толкова арогантен? Той дори не изчака няколко минути, за да го попитам за състоянието на детето ми! – недоволстваше мъжът пред приближаващата сестра.
По лицето на медицинската сестра се стичаха сълзи. Тя му отвърна:
– Синът на лекаря загина вчера при пътен инцидент. Той беше на погребение, когато му се обадиха да дойде да оперира сина ви. И сега, след като спаси живота на детето ви, той си тръгна, за да се върне на погребението.
Никога не съди никого, защото никога не знаеш какъв е неговият живот и какво преживява.
Източник: Gnezdoto
