Големият вестник Ню Йорк Таймс разказва надлъж и на шир за военна операция в Кербала, преди 12 години, в която нашите храбри мъже се отбраняват достойно. Близо един месец са под постоянен обстрел и мъжете ни трябва да пазят кмеството в Кербала. Успяват да се справят с цели 53 атаки на бунтовниците.
Войниците са от втория ни батальон там, който успешно опазва своята зона и за миг не помисля за отстъпление
Няколко стотици наши момчета са там не, за да тормозят хората, а за да ги пазят и, за да помагат за възстановяването на обектите в града. Командир е подполковник Петко Лилов. Войниците са от всички военни формирования на България, най-вече от сухопътните войски. Те доброволно се включват в мисията.
След инцидента с първия ни батальон, при който загиват петима българи, те разбират, че ги очаква ад. И то точно преди да заминат. Много от екипировката си закупуват сами. По повече от 500 лева на човек, за да имат нужните неща за пълноценна служба. Заминават на 15 януари 2004 година, като до средата на март ситуацията е спокойна, до колкото е възможно. След това започва едномесечното въстание на Армията на Махди. Покрай празника Ажура, в свещеното място Кербала населението се увеличава.
Когато започва всичко, стотици бунтовници атакуват полицейски участъци и бази в няколко града. Превземат почти цял южен Ирак. Единственото място, което оцелява е кметството в Кербала. По време на първата атака там има само иракски полицай, но скоро те са подкрепени от наши и полски войници. Обстрелват ги с ракети и минохвъргачки., най-вече през нощите. От където могат изпращат помощ, но патрулите са обстрелвани с ракети. Нашите в кметството и техните полски колеги се бранят сами, организират смени, за да се покрива ефективно всеки часови пояс.
Ориентират се само по блясъците на оръжията, с които стрелят по тях. Нямат нощно оборудване. През деня атаките са по-малки и епизодични, а през нощта са големите нападения. В някои нощи от стрелба не могат да излязат да си вземат вода. Не можело да се отиде на повече от 100 метра, дори в по-спокойните моменти.
Освен това, съгласно правилата и инструкциите, те имат право да се отбраняват, но не и да минат в офанзива, въпреки че са обкръжени
В един момент, сержант Иван Михайлов, водещ група от спецвоенни, взима решението през нощта да се приближат до бунтовниците в гръб. Успяват да ги неутрализират. Пешком минават около 2-3 километра, обкръжават мястото, от където ги стрелят с минохвъргачки и се справят.
Два дни по-късно в Ню Йорк Таймс се появява статия с името: „Посегнеш ли да навредиш на българин, приготви се да бъдеш неутрализиран пръв!“
