1.Защо уж много се чакаше за жилища, пък почти всички имаха собствени.
2.Защо уж се чакаше за телевизор и всякаква техника, пък всички имаха, а домовете ни бяха добре обзаведени.
3.Защо уж магазините бяха празни, пък хладилниците бяха пълни, а трапезата на хората богата и то с качествена и истинска храна. Даже ни задължаваха постоянно да ходим по банкети организирани изцяло от заводи и предприятия.
4.Защо Уж се чакаше много за кола, пък почти всяко семейство имаше и то нова.
Въобще, голяма мъка си беше…..
„Мъчеха ни“ още от деца, та всяка година бяхме на летни лагери и екскурзионни летувания, а после пък ни задължаваха всички да ходим на работа и пак всяка година, почивка на море и балкан. Мъчеха ни и ни задължаваха да се учим и лекуваме безплатно, та и неграмотни не разрешаваха да има. Та, лошо живяхме наистина.
Непознато преди 1989 година беше:
– да си безработен
– да умираш от глад и студ
– да си неграмотен
– да си загубиш жилището
– да си затънал в кредити
– да си клошар и бездомник
– да се тровиш с имитации на храни , а с 2 лева да си купиш 2 билета за градския транспорт примерно. Тогава май беше 6 стотинки билета……….
Коментарите оставяме на вас.
Тенчо Иванов,Пловдив
Източник: bgspomen
