Отричан и възхваляван, италианският философ и историк Николо Макиавели е един от малкото мислители, чиито произведения се изучават внимателно и от философи, и от политици. Прочутият флорентинец е основател на модерната политическа наука и е известен с дръзката си препоръка, че държавник, който иска да запази и да засили властта си, трябва да прибягва до измама, лукавство и безмилостна употреба на сила.
Макиавели произхожда от старо благородническо семейство, а баща му е първият му учител по риторика и латински. През живота си е бил преди всичко държавен служител на Флоренция – изпълнявал е дипломатически функции и бил е ръководител на полицията.
Превратностите на съдбата го пращат и в затвора с обвинението в заговор срещу властта, но въпреки мъченията той отказва да се признае за виновен и е освободен. След това се оттегля в имението си недалеч от Флоренция и там написва шедьоврите „Владетелят“, „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, „Военното изкуство“, „История на Флоренция“. Умира във Флоренция, но никой не знае къде е гробът му.
Вижте някои от най-прочутите мисли на Николо Макиавели.
1. Победителят има много приятели, но приятелите на победения са истински.
2. Не давай съвети на никого и не използвай съветите на другите, освен общия съвет – право на всеки човек е да следва повелите на душата си и да действа смело.
3. Приятелство, което се печели с пари, а не е придобито от величието и благородството на душата, можете да се купи, но не може да се запази.
4. Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.
5. Любовта трудно съжителства със страха.
6. Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.
7. За да постигнеш целите си трябва да се прикриваш.
8. Неразумните хора често не забелязват отровата вътре в тези, които изглеждат добре.
9. Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.
10. Злото не се нуждае от оценка.
11. Съдбата е жена, и ако искате да господствате над нея, трябва да я завладеете със сила.
12. По-добре е да загубиш със своите, отколкото да спечелиш с чуждите. Победа, добита с чуждо оръжие не е истинска.
13. Има три вида умове: първите възприемат всичко сами, вторите проумяват мислите на първите, а третите не проумяват нищо нито сами, нито това, което другите са проумели. Първите са изключителни, вторите – добри, а третите – нищожни.
14. Искам да отида в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато раят е населен само с бедняци, монаси и апостоли.
15. Когато си изправен пред битка, всеки детайл е от изключителна важност.
16. Предприемачите са тези, които разбират, че има малка разлика между пречка и възможност и са в състояние да направят и двете да работят в тяхна полза.
17. Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.
18. Тези, които остават неутрални, биват намразени от губещия и презирани от победителя.
19. Който сам е добър приятел, той има добри приятели.
20. Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот.
21. С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.
22. Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление – в олигархия, а демократичното – в произвол.
23. Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, да приеме поне известен отблясък от него.
24. Народ, привикнал да живее под властта на владетел и станал свободен благодарение на случая, трудно може да съхрани свободата си.
25. Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.
26. Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда.
27. Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.
28. От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност – собствените сили.
29. Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си.
30. Политиката няма връзка с морала.
31. Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това, което притежават.
32. Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива.
33. Хората не по-малко се привързват към тези, на които самите те са направили добро, отколкото към тези, които са им направили добро.
34. Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.
35. Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.
Източник: gnezdoto.net
