Години наред вярвах, че тялото е пренебрежима величина. Отразявах учението, че разумът и духът са водещи. За тялото се говореше като за враг или като за постижение, т.е. или то те контролира, като се разболява (някак си по собствена, извратена логика), или ти го контролираш с усилено поддържане на здраве, сила и красота. Така или иначе тялото бе по-скоро извън същността на човека, негова наследствена обвивка, дори пречка…
В тази теория за ролята на тялото няма място за диалог с него – липсва призната стойност и смисъл. Телесните симптоми са произволни и нелогични – ако можеш, ги пренебрегваш, ако не можеш, реагираш с продуктите на природната медицина или химическата индустрия. „Реакция” е точната дума – защото тялото прави каквото си поиска, нали?
Когато стана модерно да се говори за пагубното въздействие на стреса, отново нещата бяха извън контрола на съзнанието.
Стресът е навсякъде в модерния свят, а това „извън-нас” тяло е доста податливо на външни влияния. Колко жалко…
Знанието се развива, а духовността огрява света по един „крайно-време-беше” начин. При мен лично книгите на Луиз Хей („Излекувай живота си”) и Лиз Бурбо („Твоето тяло казва: Обичай се!”) извършиха решаващата доза просветление. И тогава разбрах: тялото не ми е враг, то не е бездушно и извън мен, не е натрапник в логичния свят на ума и в опозиция на духовността. То е такава съществена част от цялата ми същност, че и до днес продължавам да се учудвам на доказателствата за това. Сигналите му никак не са случайни, а винаги – проявление на вътрешния ни свят.
Струва ви се невероятно или крайно твърдение? Все пак толкова болести са наследствени, толкова вируси идват от външната среда… Истината е, че е по-лесно да прехвърлим отговорността извън нас, включително и за своите болести. Наследствените болести се предават, защото генетично се унаследяват цели системи от убеждения, както и емоционални и енергийни състояния. Но е факт, че не всеки развива симптомите, както и че са възможни фантастични от гледна точка на медицината изцеления. А относно сезонните вируси – зависи доколко вярваме в тях и на каква енергийна честота трептим в момента. Отговорността е тук, в нас, и можем да я погледнем в очите.
Готова съм с няколко примера за неразположения и причините им.
Боли ви глава? Може би сте безмилостни към себе си в опит да разберете нещо, за което все още нямате достатъчно информация. Може би държите да сте съвършени, да се справите с десетки задачи и то – в срок? И се чувствате недоволни от себе си…
Заболява ви гърло? А дали не сдържате натрупан гняв към даден човек или ситуация, в която не успявате да защитите себе си? Или ви е трудно да преглътнете нещо, което ви се случва в този момент от живота ви?
Често ви наболява гърбът? Може би не е виновна работата на бюро (както е по-лесно да си помислите). Ако болката е в горната част на гърба, вероятно чувствате липса на емоционална подкрепа от близките си. Ако е в долната – се притеснявате прекалено за финансовата си сигурност.
Носите очила? Дали е виновна генетиката, технологиите, книгите, или по-скоро никак не желаете да видите нещо в себе си или в живота си – в миналото, в настоящето или в бъдещето? Често очилата се слагат още в детска възраст и са показател за нередности в семейството… И т.н.
Симптомите и отговорите са безброй, има специализирана литература по въпроса. За мен е важно да акцентирам върху значимостта на тялото и факта, че то всъщност реагира на нашите съзнателни и подсъзнателни вярвания, мисли и чувства. Страховете, неудовлетворението, гневът го разболяват, а то – като добър наш сътрудник, е един външен екран на вътрешния ни свят. Който често ни е трудно да разберем и точно затова се нуждаем от превода на тялото.
Човешката ни същност е единение на четири нива – духовно, ментално, емоционално и телесно. Наша е отговорността да се грижим за всяко едно от тях.
Обичайте тялото си!
Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея
Източник: gnezdoto.net
