ВИК
Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
‘ с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме – далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.
1959 г.
***
НЕЖНОСТ
Ти си почнал да умираш
още в оня миг, когато
аз съм се родила.
Незабележимо
ден след ден си се смалявал,
докато съм расла аз.
Моите ангини детски
и непредпазлива младост
поразили твоето сърце.
Ти за мойто разточителство
на безгрижен смях
в брой си плащал с твойте дни.
Татко, с колко нежност
си поемал на коляно
и си галил свойта смърт.
1966, Виена
(Това стихотворение е част от цикъла, написан по повод кончината на бащата на Блага през 1962 г. )
***
ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през жадни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове – заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди,
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си – едвам.
Бях събрала толкова пространства,
тембри, аромати и копнеж,
станала бях толкова безкрайна,
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех… Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
1961, Ваймар
Стиховете са част от стихосбирката „Копнеж“ с избрани стихотворения на нежната поетеса Блага Димитрова.
Източник: gnezdoto.net
