Осемте български алпинисти, завинаги останали в прегръдката на Хималаите




Осем български алпинисти останаха завинаги в снежната прегръдка на Хималаите.

“Домът на снега” е планинска верига, която разделя Индо-Гангската равнина от Тибетското плато. Тя е приютила девет от най-високите върхове на земята (от общо 10), и този с най-високата надморска височина – Еверест, пише vesti.bg.

Много хималаиски върхове са свещени в будизма и хиндуизма. Планината е оформила дълбоко културите на Южна Азия.

Първият от тях е Христо Проданов. През 1984 г. той става първият българин, покорил Еверест и то сам, без кислороден апарат, поемайки по най-дългия и най-труден западен склон на планината – “Жестокият път”.

Събитието оттогава предизвиква трепети у хората и днес, особено щом чуят думите, които радистът от Първата българска експедиция радист повтаря на Проданов по радиостанцията: ” Не заспивай! Ти си българин! Всичко е наред, към теб тичат хора. Моля те, не заспивай!”

Силна емоция носи и саможертвата на приятелят му – алпинистът Людмил Янков, който се включва в спасителната мисия, за да търси Христо. Той не се отказва, въпреки трудностите.

От последните думи на Проданов, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8 700 м.

Пет години по-късно четирима българи тръгват към върха Анапурна I – 10-ят най-висок връх в света, намиращ се в западната част на Хималаите.

Петър Панайотов, Людмил Янакиев и Огнян Стойков и Милен Метков се отправят 8091-метровия връх. Заради измръзване на пръстите на краката обаче Метков е пруден да се върне.

На слизане тримата български алпинисти срещат Метков, който е решил, че отново ще опита да изкачи Анапурна I. Заедно с него остава Стойков. По-късно Милен съобщава по радиостанцията, че двамата са се загубили заради лоша видимост. След това се чува и шум от падащи предмети.

Октомври на 1994 г. българските алпинисти Йорданка Димитрова и Борислав Димитров се отправят към Кангчендзьонга – третият по височина връх в света.

По пътя нагоре Борислав е принуден да се върне поради замръзване. Йорданка избира да завърши експедицията и продължава напред.

Търсенето й през 1994 г. не дава резултат, а години по-късно италиански алпинисти откриват тялото й.

Варненският алпинист Христо Станчев поема през 1998 г. към единия от двата осемхилядника на Хималаите – Манаслу.

Влошаването на времето довело до неуспешния опит Станчев да изкачи върха. При слизане алпинистът се подхлъзнал на леден участък и политнал в бездната. На следващия ден тримата български алпинисти в експедицията със Станчев, които не успели да му помогнат преди това, намират тялото му.

На 24 май 2004 г. българските медии съобщават за смъртта на най-младия алпинист в експецията “Еверест 2004 г.” Христо Христов.

Също както Проданов, той остава завинаги в подножието на Еверест – на 8848 м.

Първи до тялото стигат ръковидителят Александър Абрамов и двама шерпи, които заварват Христов седнал, вкопчен в парапета.

Говорителят на експедицията Петър Атанасов категорично заявява тогава, че алпинистът е стъпил на “Покрива на света”.

Христов е бил част от юбилейното пътуване, предприето през 2004 г. по повод 20-годишнината от първото българско изкачване на Еверест, в което България губи Проданов.

В Хималаите през 2004 г. загива племенницата на Христо Проданов Мариана Масларова. Двама шерпи съобщават, че са я видели на височина от 8680 м. След това руснаци твърдят, че са я забелязали да слиза на 7800 м. и оттогава никой не е чул повече за нея.

През 2010 г. вторият по височина в света – К2 прибира при себе си и Петър Георгиев Унжиев. Алпинистът загива в подножието на върха, а новината за това съобщава румънецът Джордже Димареску в сайта EverestNews. 

Като официална версия за смъртта му медиите посочват височинна болест. Димареску пък твърдял, че Унжиеб е бил изоставен в безпомощно състояние от пакистански планински водач.

А вчера бе прекратена спасителната мисия в търсене на българския алпинист Боян Петров. Както написа във Фейсбук жената до него – Радослава Ненова – изчезването на “един солов играч” накара институции, пилоти и хората изобщо да надскочат себе си, държави да се сдобрят…

Това е най-мащбната спасителна акция в историята на алпинизма, казва Радослава. И също, че Боян “ни накара да бъдем заедно докрай и да изкачим нашия Еверест”, подчертава тя.

От Христо Проданов през 1984 г. до Боян Петров през 2018 г., алпинистите на България, приютили се в снежната обвивка на Хималаите, оставиха на българите един пример за смелост, непоколебимост, за неуморния порив да достигаш предела на възможностите си, а след това и отвъд тях. А после да гледаш планината с любов и копнеж да се завърнеш, макар да знаеш, че може да е за последно.

Източник: Petel