Осинових дете, което беше оставено на произвола на съдбата от бездарни родители.. Това промени живота ми




Изминаха дълги години, но никога няма да забравя тази история. Казвам се Ина и преди време осинових изоставено дете. Нека ви разкажа за ужаса, през който премина моята осиновена дъщеря. Хората все още помнят онази къща, от която денонощно се чувал силен детски плач. Изминали няколко дни, плачът не спирал, а къщата тънела в тъмнина, затова съседите се обърнали към полицията. Когато полицията се отзовала на сигнала, те бяха шокирани от това, което видели. В тъмната дневна, на мръсния под лежало дете, а покрай него нямало жива душа. Момичето веднага било хоспитализирано в болница, а лекарите установили, че има фрактура на бедрото и е крайно изтощена. Повече от седмица, детето е живяло без храна и вода. Името й било Лиза и всички усилия на полицията да открият родителите й, се оказали напразни.

Социалните решили, че след като се възстанови, трябва да я изпратят в приют, защото няма кой да се грижи за нея. По това време синът ми беше приет в болница за лечение и всеки ден го посещавах. Един ден от съседната стая чух стенания и отидох да видя кой плаче толкова тъжно. Така се запознах с Лиза. Когато разбрах ужасната й история, започнах да й нося пелени и играчки. Вече имах две деца и не бях планирала да приема чуждо дете в дома си. Но в деня, в който изписаха Лиза от болницата, осъзнах, че силно съм се привързала към нея и животът ми без малкото същество, ще бъде напълно немислим. Няколко месеца по-късно, успях да осиновя момиченцето. Когато я доведох в дома си, тя беше едва на 2 години и все още не можеше да се храни правилно. Особено се страхуваше се от силни звуци. Реших да я запиша на танци, с надеждата, че музиката ще й помогне да се справи с трудностите, ще я вдъхнови и спомогне за нейното физическо развитие.

И това се оказа правилният път. Благодарение на танците и на любовта, с която ежедневно я отрупвахме, много скоро Лиза стана весело и жизнерадостно дете. Когато настъпи време да я изпратя на училище, никой не вярваше, че тя е била изоставена от родителите си на милостта на съдбата.

Дъщеря ми беше екзотична и външният й вид я различаваше от другите деца. Някои я дразнеха, наричаха я “циганка” или “шоколадка”. Но Лиза беше толкова слънчево дете, че скоро всички се влюбиха в нея. Тя не се срамуваше от себе си и произхода си. На 12 годишна възраст, Лиза беше успяла да спечели 12 конкурса, а няколко години по-късно, стана носителка на титлата ” Най-красивото момиче в страната”. Малко след като дъщеря ми стана известна, внезапно се появи биологичната й майка, която преди време я заряза сама и болна. Разбира се, отказах й среща с Лиза и ясно й обясних, че тя е лишена от родителски права.

След време дъщеря ми сама ще реши дали ще се срещне с биологичната си майка. Винаги ще бъда благодарна на съдбата, че ми дари дете като моята Лиза.

Източник: lichna-drama

Ръчно изработени сребърни бижута – Swarovski® – Намаления!

loading…