Страхът, гневът и скръбта са естествени човешки реакции и те се проявяват от време на време, независимо на какво духовно ниво се намираш. Страхът и гневът са нормални реакции на стреса и тези емоции ни носят важна информация. Скръбта е признак за това, че нещо в живота ни прави нещастни. Но тези три емоции еволюират и ни мотивират да променим нещо в ситуацията, в която се намираме.
Ако обаче непрекъснато реагираме на една или друга ситуацията със страх, гняв или скръб, тези емоции могат да бъдат разрушителни. А ние ще поддържаме постоянна отрицателна енергия.
Някои форми на медитация помагат за освобождаване от тези пагубни емоции, като освобождават от мислите. Но те действат като болкоуспокояващо, което за кратко време ги заличава и после отново се връщат.
С аналитичната медитация обаче е възможно да стигнем до корена на този страх или гняв. Възможно е да открием например, че 90 процента от нашия гняв е чисто мисловна проекция. Може да открием, че гневните думи принадлежат на миналото и се натрапват в нашето настояще единствено с паметта ни. Когато мислим за тези неща, интензитета на гнева намалява и развиваме умствен имунитет, благодарение на който този гняв се проявява все по-рядко.
Аналитичната медитация е форма на мисловно изследване, при която възприемаш мислите си единствено и само като такива и се научаваш да не бъдеш прикован към тях, да не се идентифицираш с тях. В един момент човек осъзнава, че не е задължително мислите му да отговарят на абсолютната истина. В аналитичната медитация постоянно си задаваш въпроса: „Какво е реалността? Каква е тази същност, това „аз“, в което сме се вкопчили толкова отчаяно и което е източник на безкрайните ни тревоги?“ В аналитичната медитация ние размишляваме върху своята тленност и преходната природа на съществуването.
Как да практикувате аналитична медитация
1. Настанете се удобно. Може да затворите очи, може и да не ги затваряте. Ако ги оставите отворени, опитайте да омекотите погледа си и да се „вгледате“ навътре в себе си.
2. Изберете тема или събитие, което ви притеснява, или просто се концентрирайте върху мислите и чувствата си. Наблюдавайте как възникват, дайте си сметка, че са временни, не ги съдете, не се идентифицирайте с тях. Някои ще бъдат ведри и приятни, други ще са мрачни и буреносни, но постепенно всички те ще отминат. Нека се носят през съзнанието ви, както облаците по небето.
3. Сега анализирайте своите мисли и емоции:
АКО ИЗПИТВАТЕ СТРАХ.
Най-ефективната реакция срещу страха е да се изправим директно пред него. Представете си най-лошото, което може да се случи, ако страхът ви се превърне в реалност. Можете ли вие и близките ви да преживеете това, което ще се случи? Възможно ли е дори да извлечете някаква полза? Какъв опит ще придобиете от случилото се?
Как ще помогне на вас или на тях да израснете като личности? Ако например се тревожите за детето си, което има проблеми в училище, и се боите, че ще се случи нещо лошо, запитайте се: „Това, от което се опасявам, непременно ли ще се случи? Откъде съм толкова сигурен? Притеснението ми помага ли по някакъв начин за ситуацията? Има ли по-добър подход към нея, по-полезен начин за обмисляне на случващото се? Какво може да научи детето от това преживяване? Как може да израсне и да се развие като личност?“ Когато приемем това, от което се страхуваме, то губи властта, която има над нас. Вече не се боим и не е нужно да се борим с него, а вместо това можем да работим с него.
АКО СТЕ ГНЕВНИ.
За да преодолеете гнева си, запитайте се с какво може да ви е полезен. Гневът често е следствие от разочарования и нереализирани очаквания. Запитайте се: „Какви са моите очаквания? Как мога да се освободя от тях и да приема каквото и да се случи? Мисля ли за очакванията на другите? Мога ли да призная своето участие в конфликта? Виждам ли ясно с какво съм допринесъл за ситуацията, заради която съм разгневен?
Ако съм ядосан на нечии думи, мога ли да видя, че това са само думи, които вече ги няма, и като всичко останало, те също са нетрайни? Дали гневът ми е от полза за някого, и най-вече за мен?“ Може да помислите и върху това, че неконтролираният гняв обикновено води до разрушителни действия – от изричането на думи, които нараняват другите, до агресивни реакции и насилие, за които впоследствие ще съжалявате. Помислете за това, че гневът е в състояние да разруши отношенията ви с хората, с близките ви, да ви отчужди от другите, да ви ограби от душевната и умствената хармония, която заслужавате.
АКО ВИ Е ЗАВЛАДЯЛА ТЪГА.
За да преодолеем тъгата, може да потърсим утеха в нещо или да се запитаме за какво имаме основание да сме благодарни. Тъгата е емоция, която е израз на нуждата ни едни от други, и болката отслабва, когато е споделена. Да, тъгата може да трае по-дълго от останалите емоции, но в крайна сметка тя също отминава. Целият живот, включително тъгата и скръбта, са преходни. В него винаги ще има възходи и спадове, всяка година, дори всеки ден.
Това, върху което фокусираме вниманието си, влияе в огромна степен на настроението ни. Затова е най-добре да се фокусираме върху положителното както в своя, така и в живота на близките ни. Да се съсредоточим върху нещата, за които сме благодарни. Когато насочим вниманието си към тях, тогава ще спрем да отделяме толкова много време на скръбта си и ще се завърнем към радостта.
Откъс от „Книгата на радостта“, Далай Лама и Дезмънд Туту
Източник: gnezdoto.net
