В малък японски град на остров Окинава умирала една млада жена. Никой не разбрал причината за нейното заболяване, за да може да й помогне. Хората я познавали добре, защото била съпруга на кмета. За нейното лечение били поканени едни от най-добрите лекари и знахари, но със всеки ден животът я напускал.
И един ден тя не станала от леглото си. Тогава разбрала, че животът си отива завинаги. Усетила, че душата бавно се отделя от тялото и се устремява нагоре. Жената се изпълнила със съжаление. Настъпило ранно утро, времето в което тя обикновено се събуждала, за да започне своят ден – изпълнен с глъчка и грижа за околните. През последните дни тя живеела със своите спомени за младостта, за сватбата си, за раждането на децата, за тяхното детство. Спомнила си за своята работа, за хората, с които се срещала през времето. За едно съжалила, за друго се усмихнала, за трето потъгувала. Но най-вече тя скърбяла, за това, че така несправедливо била наказана от съдбата.
И изведнъж усетила, че тялото и станало леко, леко…..
В този момент, погълната от новото, непознато преди чувство, някъде отвътре тя чула или по-скоро усетила, силен, но много приятен глас, който неочаквано я „попитал“:
– Коя си ти?
– Аз съм Мегуми, жената на кмета, – бързо и някак машинално отговорила тя.
– Аз не питам, как се казваш и кой е твоя мъж. Кажи ми, коя си?
– Аз съм майка на три деца.
– Питам те: „Коя си“?
– Аз съм учителка в училище, – продължила неуверено жената.
– Нима те питам колко деца имаш и къде работиш?
Жената съвсем се объркала. Но въпросът прозвучал отново. В него нямало припряност или недоволство. Но пък имало много любов, имало толкова време, колкото й било нужно. Тя чувствала това, но не знаела, какво да отговори. Тя давала все нови и нови отговори, но чувала един и същи въпрос: „Коя си ти?“ Сторило й се, че минала цяла вечност. Вече нямала никакви отговори. Покорно замълчала и зачакала своята участ. Гласът мълчал. И в тази неподвижна тишина тя внезапно почти шепнешком казала:
– Аз съм тази, която се събужда всеки ден, за да обича, за да помага на семейството си и да учи децата в училище.
И в този момент нейното тяло потръпнало и тя почувствала как топло одеяло завива нейното замръзнало тяло, как сърцето и бие така силно, че едва чува птичите песни отвън. Без да обръща внимание на слабостта си, тя отметнала одеялото, станала от леглото, пристъпила до прозореца, отметнала пердето и лицето и се озарило от яркото утринно слънце.
Жената погледнала към часовника, било времето, в което тя обикновено се събуждала, за да започне своя нов ден – пълен с грижи и глъчка. Облякла се, влязла в кухнята и… започнала своя нов ден, изпълнена със сили и енергия.
Тя открила своя икигай – този, заради който всеки от нас е дошъл на този свят, този, който ни дава сили и смисъл в живота. Малко или голямо, това е нашето предназначение, което изпълва животът ни със съдържание и смисъл. Това, което събужда любовта и ни дава светлина. Това, без което ние се чувстваме опустошени, това, без което нашият живот бавно гасне от неизлечима болест… Икигай – това, заради което ние се събуждаме всяко утро.
преразказана от Красимира Димитрова, психолог- психотерапевт
Значението на японската дума икигай може да се опише по различни начини:„причината, поради която ставаш от леглото всяка сутрин“; „радостта да си винаги зает“; „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“… Но всички те водят към едно – причината да живееш! И изглежда е от нещата, които обясняват необикновеното дълголетие на японците, особено на островите Окинава – едно от местата с най-много дълголетници в целия свят. От там произхожда и тайнствената дума икигай.
Според авторитетни изследователи на понятието икигай, точно то е в основата на дългия и щастлив живот на японците. Ясният икигай, както и животът в общност, са поне толкова или дори по-важни от здравословния японски хранителен режим.
Концепцията икигай все повече предизвиква интереса на западните общества и отдавна е напуснала пределите на родината си Япония. Именно тя провокира и двама испанци – популярния испански писател Франсеск Миралес и Ектор Гарсия, който живее в Япония от 12 години – да тръгнат по дирите на тайнствената дума.
Те решават да проучат на място тайните на японските столетници и стигат до малкото селище Охими в северната част на Окинава, известно като „селото на столетниците“. Селото, в което живеят 3000 души, е наречено така заради факта, че има най-високия индекс на дълголетието в света!
Всички наблюдения и впечатления от пътешествието си до Окинава, от срещите си с най-дълголетните хора в света, както и начините как да намериш своя икигай, Франсеск Миралес и Ектор Гарсия събират в книгите си „Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“ и „Да изживееш своя Икигай“
Източник: gnezdoto.net
