Парцалев – Смехът е сериозно нещо




Георги Парцалев се ражда в гр. Левски на 16 юни през 1925 година. Бъдещият актьор завършва гимназия в родното си градче. Там успява да натрупа достатъчно потенциал, за да бъде приет да  следва медицина. С времето, обаче, съсредоточаването върху дебелите книги отстъпва място на онова, което иска душата му – театъра. След пет години студентство Парцалев се предава на тази своя страст.

Преминава кратко стажуване в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски, след което (макар и без театрално образование) през 1956 е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър. Там той попада заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов. Все още има свидетели, които помнят изключителните му роли в в „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Ревизор”, „Смъртта на Тарелкин”…

През 1958-ма е и първата му роля в киното, когато снима в „Любимец № 13”. От това безспорно печеливш е целият български народ, тъй като Парцалев е фантастичен във всички следващи кино продукции – в уникално смешния филм „Кит”, който до днес е свръхточна характеристика на политическите и националните ни комплекси, в „Петимата от Моби дик”, като Чичо Манчо в класиката „С деца на море”, в „Сиромашко лято”, в „Два диоптъра далекогледство”, в „Тримата от запаса”, както и в последното му появяване в киното с филма „13-ата годеница на принца”. Незабравими остават участията му в забавни телевизионни програми и най-вече в новогодишните класики на Хачо Бояджиев и Нено Цонзаров.

Актьорът в продължение на години обикаля България със Стоянка Мутафова. Двамата разсмиват от сърце зрителите в малките и големите градове на страната – актьорският им тандем е завладяващ, предизвиква искрен смях и възхищение пред таланта им.

„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости“ – казва Георги Парцалев за работата си като комедиант.

След смъртта на актьора всичките му вещи са дарени на музей в родния му град Левски по негово изрично желание приживе. Сред тях има мебели, икони, дребни предмети, сувенири и сценични костюми. Изложен е и царският халат на Парцалев, с който той изиграва емблематичната роля на царя във фантастичната комедия на Братя Мормареви с режисьор Иванка Гръбчева – “Тринайстата годеница на принца”.


С Никола Анастасов и Кирил Господинов в “Тримата от запаса”

Ето как описва последните дни на големия артист Илия Ангелов в книгата си „Тъжният клоун“:

„Четири дни преди смъртта му на 31 октомври 1989 г. отидох на свиждане. Цветът на лицето му беше почти черносив. Лежеше увит в няколко одеала, защото му беше студено. Над него висеше специална луминисцентна лампа, за дезинфекция на въздуха в стаята му. Усмивката му застиваше на лицето. И разговорът ни не вървеше:

– Пуши ми се една цигара, но няма да запаля, защото лекарите не ми дават. Обадих се на майка и тя ще ти даде един куфар с мои снимки. Ти знаеш как да ги запазиш. – говореше бавно и вече без усмивка.

В неделя отново го видях и тогава му казах, че куфарът със снимките е вече у мен. Поне външно изглеждаше по-добре. Опитах се да го насърча:

– Ще се оправиш, Бате. Няма страшно.

– Тя, мойта се е свършила, Илия, – рече той и разговорът секна. Постоях още 5-6 минути и си тръгнах обнадежден. Това обаче се оказа последната ми среща с Парцалев.

В понеделник сутринта отидох при леля Веска, за да се обадим заедно по телефона на Парцалев. Тя беше много притеснена, защото от стаята му никой не отговаряше.

– Случило се е нещо, проплака тя.

Чак след два часа разбрахме, че Парцалев е починал към 8.30 ч. сутринта. Следобед тялото на актьора беше изпратено за аутопсия в Катедрата по патология на Медицинска академия. По-късно разбрах, че лекарите плакали, когато правили аутопсията му.“

На снимката: Кадър от филма „С деца на море“

Димитър Янков

Източник: artday