Петър Дънов: Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че…

Велико благо е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.

Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.

Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.

Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.

Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимия, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят.

Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.

Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.

Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.

Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.

Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.

Ако обичаш и да умреш, непременно ще възкръснеш. Който не обича, и да живее – ще умре.

Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

Не можеш да вярваш, докато не обичаш. Вярата определя качествата на твоята любов. Надеждата определя качествата на твоята вяра. Любовта определя качествата на твоя ум.

Ако двама души, които се обичат, не вярват в ума и в сърцето си, нищо няма да постигнат. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на човека.

Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.

Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.

Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.

Когато приеме любовта, човек минава от страданията към радостите, където може правилно да се развива. Това не значи, че той трябва да избягва страданията. Разумните страдания са благо за човека.

Велико благо е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.

Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.

Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това.

Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се развиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има хармония между тях.

Човек трябва да е отворен към всеки, когото обича. Той трябва да бъде готов на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога.

Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот.
Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе – приеми го в себе си.

Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Трябва да има един човек, на когото да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла местност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около него. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата.

Този, който ви обича, не е тук на земята. Ако е на земята, двамата ще живеете в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. Вие не знаете името му. Само когато станете много тъжни и се намирате на кръстопът, той ще дойде да ви утеши и пак ще си замине. Това е за онези, които искат да бъдат щастливи.

Когато обичате някого, вие живеете със свещен трепет по него. Това е свещеният трепет на любовта. Всеки го е преживял. Той е единственото нещо, което може да направи човека щастлив.

В любовта не се допуска абсолютно никаква лъжа. И онзи, който се опита да оскверни любовта, започва да пада.

За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да би причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.

Човек, който след като изгуби и силата, и здравето, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта.

За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.

Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.

Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.

Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.

Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.

Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна трябва да има в живота.

За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.

Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.

В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.

Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък.

Страданията предшестват любовта. Никой не може да опита любовта, докато не мине през страдания. Който е минал през тях, ще намери любовта – най-голямото богатство в света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека.

Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.

Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.

Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най-малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята.

Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?

Умен човек е този, който знае кога да се отдалечи, или кога да се приближи до любовта.

Като тръгнат в правия път, някои хора се усещат нервни и неспокойни. Това се дължи на любовта, която реформира сърцата им и ги прави по-чувствителни.

По колко начина може да бъде спасен човек? Само по един начин – по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите.

Като работите с любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с влошаване; после по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здрабословно състояние.

Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената любов, тя ще ви застави да се откажете от небето и да дойдете на земята, за да помагате.

Източник: Petel