Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура.
Основните теми на неговите лекции са духовното разбиране за културата, мястото и ролята на човека в Вселената, природата и обществото, етиката, психологията, медицината, музиката.
Заминава за САЩ, където се обучават богословие и медицина.
Говорим си за …
През 1900 г. Дънов организира среща с трима свои последователи – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович във Варна и основават „верига“, а от 1912 г. – „Бяло братство“.
През следващите години съборите стават традиционни и се провеждат в различни градове на страната.
Петър Дънов е основател на религиозно-философско учение – дъновизъм .
Една от основните теми в неговото учение се основава на взаимоотношенията между мъжа и жената.
Днес искаме да споделим с вас неговите думи за любовта и брака между двама души:
Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумните отношения между душите.
Сегашната форма на жените на хората представлява човешкото учреждение, а не Божествено. Любовта между хората е Божествена проява, а жената е човешката порядка на нещата.
Да се ожени човек, това още не значи, че Любовта го е посетила.
Между мъжа и жената трябва да има една вътрешна обмяна. Ако вие бихте били ясновидец, щяхте да видите, че не е физическото, което храни човека. Но от всеки човек излиза нещо от вътре. От всеки човек излиза една Божествена сила. Тази сила е, която привлича хората. Когато се обичате и мислите, че се обичате, от вас излиза Божествената Любов, която хората обичат. Ти обичаш едного заради Божественото, което излиза от него. Той те обича заради Божественото, което излиза от тебе. Щом Божественото не изтича – престава Любовта.
Всяка любов, която не трае дълго време, е резултат на животинско състояние, на неустойчивостта на човека, на змията в него.
Знайте, че любовта, която не гради, е животинска… Колко моми и момци, с благородни мисли и желания, се разочаровали в любовта! Колко моми и момци са посягали на живота си след женитбата си! Защо се разочарова момата? – Защото не намира в своя възлюбен онези елементи, необходими за нейното развитие. И момъкът се разочарова от своята възлюбена по същата причина.
Всеки човек се намира под влиянието на змията, т. е. на животинското в себе си. Дълго време трябва да работи в съзнанието си, за да се освободи от това влияние.
Когато ние говорим за полова любов, любов между мъже и жени, това е запад. Това е слизането в един свят по-долен. Тогава както човек слиза от Божественият свят в човешкия – в половата любов човек слиза в един още по-низш свят, дето трябва да работи.
Сладострастието, то е гробът на Любовта – колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието отрова… Сладострастието спъва Виделината
Кой е пътят към любовта? – Отричането от учението на змията и тръгване в пътя на Любовта, който Христос и до днес сочи на човечеството.
Моми, когато ги любят десет-петна-десет момци, започват да се корят, да се надигат и стават нещастни.
Ако двама момци обичат една мома, как ще разрешат въпроса? Днес го разрешават чрез убийство. Защо единият да не отстъпи момата на другия и от далеч да й се радва?
Защо любите двама? Един ви беше достатъчен.
Момата не си дава сърцето, докато не се роди у нея любов. Старите хора често казват: „Вие се оженете, пък любовта после ще се появи” – това е лъжливо учение. Докато не любите, не се женете.
Съвременните моми и момци се женят, за да се осигурят. Господ не ви е пратил на света да се осигурявате, пратил ви е да се учите.
Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото е богат, има десет хиляди лева приход и къща” – тази жена взема, но не дава, тя не може да направи мъжа си щастлив. Мъжът казва: „Аз се ожених за нея, защото е богата, макар и да е грозна” – и този мъж не може да направи жена си щастлива, защото всяко учение, което взема, а не дава, не може да прави хората щастливи.
Някой богат момък се влюбва в някоя бедна мома, тя може да е бедна, но има богатство скрито в нея, то е изразено в нейното лице… Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце.
Желая в бъдеще, когато момъкът и момата се женят, да не се питат обичат ли се, или не – това са въпроси, които Любовта не търпи. Често момъкът и момата се женят, без да се обичат, а казват, че се обичат – това не се позволява. Любовта изключва всякаква лъжа и лицемерие. Не питайте обичате ли се, но питайте онзи, за когото се жените, готов ли е да се жертва за вас.
Истинската Любов подразбира доброволно даване – доброволна жертва от страна на двамата. Докато се оженят, момата и момъкът са готови на всякакви жертви един за друг. Щом се оженят, те изменят отношенията си, никой не е готов за жертва.
Онзи, който обича, в него има готовност, да даде всичко, с което разполага. Следователно, ако момата и момъкът да пожертват всичко, каквото имат, един за друг, те се обичат. Опита ли се единият от тях да скрие нещо за себе си, те опорочават любовта си. Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недоверие. Тя е чиста, свята, непорочна.
Женитбата е второстепенно нещо. Мислете върху същественото – Любовта.
Някои мислят, че колкото са по-близо един до друг, толкова повече се обичат. Обаче, като се оженят те виждат, че не излиза така.
Ако мъжът иска да живее добре с жена си, нека я остави свободна, да се проявява като самостоятелен човек, а не да изпълнява чужда воля и чужди предписания… Ако мъжът е недоволен от жена си, че не върви по неговите лични изисквания, той е на крив път.
Източник: v
