Тръгвам си, мила Ани!
Бях до теб точно 33 години, 5 месеца и 3 дни – време, което си заслужаваше всеки миг от съществуването. Обичах те безумно точно 33 години, 5 месеца и 3 дни. Не заслужавах да приключиш нещата между нас по този начин, Ани!
Нека за раздяла ти припомня някои от трудностите, през които заедно преминахме. Аз, като твой ангел, ти го дължа, нищо че ти ме освободи просто така, без предупреждение.
Най–силна беше връзката ни, когато ти беше бебе. Тогава обожаваше да слушаш приказките, които шептях над малкото ти креватче по цял ден. Заливаше се от смях, когато те гъделичках с перата си. Не се съмняваше нито за миг в съществуването ми.
Ти растеше и все по–мъчно за мен ставаше да те накарам да ме чуеш, да успявам да те предпазвам и да ти бъда от помощ.
Искам да знаеш, мила моя Ани, че бях до теб, когато на 15 години за първи път изпи няколко водки една след друга на някакъв купон и припадна в банята. Бях там и положих ръце под главата ти, за да не се удариш сериозно на плочките, и стоях, нежно придържайки те, докато не се свести. А когато изтрезня и плака цяла неделя, обвинявайки себе си, срамувайки се от себе си, аз бях до теб неотлъчно, обичайки те, говорейки ти, че си просто дете, което се опитва да порасне, а растежът често боли…
И през онази кошмарна нощ бях до теб, Ани. Когато за първи път на 17 години беше с момче. По-точно с мъж. Без ти да искаш. Без да знаеш как да избягаш. Без да знаеш дали сама „не си го просила“. В онази вечер ти погреба вярата си в ангели–хранители. Та нима, ако съществуваха ангели, те биха допуснали да ти се случи подобно нещо? Аз не спрях онзи мъж с черния пуловер и раирания панталон, Ани, но не защото не те обичам, а защото има болки по пътя на всеки човек, които са част от Божествения ред. Има мъка, която твоят ангел може да ти спести (не се съмнявай, че винаги съм го правил, когато съм можел), но има и мъка, през която трябва да преминеш. Ангелите не могат да променят съдбовните моменти в живота ти, но могат да ти вдъхнат сили, за да приемеш трагичните събития в живота, без да загубиш завинаги душата си. Знам, че болката от онази вечер кървеше в теб много години след това, но тази болка ти разкри, че притежаваш една дива сила, която може да ти е от голяма помощ занапред. В онази нощ аз стоях над главата ти и пеех люлчини песни, докато ти лежеше на калната земя, сгушена на кълбо, а душата ти беше излязла от това тяло, което тогава намрази завинаги… Пеех ти нежно, докато не намери сили да се изправиш от калта.
Помня и когато удари плесница на сина си, защото отказваше да си сложи пижамата. Плесница, която силно изплющя по атомите на съществото ти. Аз виждах зад тази плесница умората в очите ти, докачливостта ти, нещастния ти брак, но ти, Ани, видя единствено провал – твоят личен провал да бъдеш майка. И намрази себе си. Детето забрави шамара. Детето обичаше своята майка по същия начин, както преди. Майката не можа да се обикне отново…
Правих ти компания и през дългите ти самотни нощи след развода, когато се упрекваше, че бракът ти не продължи, и четири години, преди съвсем да се разпадне. Бях до теб, когато държеше чашата с уиски до малките часове на нощта, бях до теб и когато плачеше, когато проклинаше целия живот, когато чувстваше как самотата те души и те оставя без дъх. А ти не беше сама. Имаше мен.
Знаеш ли колко е трудно да си ангел, Ани? Да обичаш безусловно някой, който сам себе си не може да понася? Да гледаш как любимото ти същество се самоубива от липса на любов е най–тъжното нещо в света на ангелите. Да гледаш как човекът, който искаш да опазиш от всяко зло, пие до несвяст, пуши цигара след цигара, взима наркотици, прави безразборен секс, но не защото така изпитва голямо удоволствие, а защото подсъзнателно (а понякога съвсем съзнателно) иска да наказва себе си. Защото е виновен. Защото не му пука за живота му.
За какво се наказваш? Защо мислиш, че не си достатъчно добра?
Изневери, лъжи, предателства, завист, гняв – да, ти носиш всичко това в себе си. Съвсем не си безгрешна. Но колкото и грехове да имаш, ти си оставаш дете на Бог, и имаш своя ангел, който ти шепти всеки ден: „Обичам те! Ти заслужаваш цялата любов на света и аз ти я давам. От теб искам единствено да позволиш на сърцето си да разчете божественото послание, което ти носи твоят ангел хранител. От теб искам само да имаш смелостта всеки ден да поспираш и да поглеждаш себе си през очите на своя ангел, да поглеждаш себе си през очите на любовта“.
За миг погледни през моите очи, дете! Погледни през очите на своя ангел – хранител само за миг! Почувствай чистата любов, с която те обичам. Аз съм те виждал и в калта, и на пода, и болна, и бясна, изневеряваща, лъжеща, в депресии и в жестокост. И през всеки миг съм те обичал с цялото си ангелско сърце!
Сега е време да отивам при някое новородено, което ще ме избере за свой ангел в този си живот. И да започвам отначало с изтъркания урок, винаги един и същ, урокът за любовта и прошката. Цял един живот все на него уча и все ненаучен остава.
След последните думи ангелът на Ани постоя безмълвен до тялото й няколко минути, оставяйки сълзите да се стичат по красивото му лице, а после отлетя. Ани лежеше в ковчег. Рано сутринта се беше блъснала челно в друга кола, прибирайки се от заведение в нетрезво състояние.
автор: Моника Василева
Източник: gnezdoto.net
