Плач по мама




Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.

Ти как си си горе, мамо? Как да надникне в мрака?
След петдесет години баща ми те чакаха.

Най-светлата му младост взе смъртта коварна,
но петдесет години ти остана вярна.

И ето – ти си тръгна … Защо толкова бързо?
Навреме ли … За масите изобщо няма възраст …

Така ли решихме? .. Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!

Парите за ковчега в найлонова торбичка …
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!

Ох, мамо! Майко! Майчице! Защо ме изостави!
С годините сърцата ни стават по-твърди …

С годините сърцата ни стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.

Не е възможно в действителност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене – Ти съществуваш цяла.

Аз цял живот опитвам теб да си приличам
и също като теб се уча да обичам.

Недялко Йорданов

Източник:  nedialko