Повече от 9 века Бачковският манастир духовно огнище на православната вяра!




Бачковският манастир е вторият по големина манастир в България и един от 3те ставропигиални (другите два са Рилския и Троянския). Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който е бил заместник на западните войски на византийския император Алексий І Конин. В началото манастира се развива като център на грузинското монашество и запазва своя гръцки характер до края на XII век. По това време е създадена Петрицонската книжовна школа, чрез която се осъществяват връзките на средновековната Грузия и Византийската империя.

От XIII в. Батовският манастир е в границите на Византия, ту на България при владетелите Иванко, Калоян, деспот Алексий Слав, Иван Асен II и Константин Тих. През 1344 г. по време на гражданската война във Византия Стаманският район заедно с манастира е отстъпил на българския цар Иван Александър от Ана Савойска срещу неговата борба срещу Йоан Кантакузин. Българският владетел обновява манастира и става негов ктитор. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османците го завладяват. След падането на Търновското царство през 1393 г. там е заточен Патриарх Евтимий, чиито мощи остават в обителта до XIX в.

В края на XVI и началото на XVII в. Бачковският манастир е обновен и тогава са построени южното крило и сегашната манастирска църква “Св. Богородица”. Със средствата на братя Чолакови през 30-те и 40-те години на 19 в. започва ново разширение на манастира, като са построени сградите в южния двор и църквата “Св. Никола”, чиито стенописи са дело на изтъкнатия български живописец Захари Зограф. През XVI и XVII в. в Бачковския манастир били създадени множество уникални творби на приложното изкуство. Това са сребърната обкова на Евангелие от 1556 г., обков на Евангелие от 1636 г., Дискос от 1674 г., сребърна дарохранителница от 1637 година.

Към богатата колекция от изящни метални предмети принадлежат Чаша за Водосвет от 1735 г., дарохранителница украсена с емайл, обков за иконата “Св. Богоридица” от XVIII в., множество наръкавници, палици и други атрибути на тържествените одежди, украсени с шевици от сърма. През XIX в. Бачковският манастир се явява най-важният духовен център в областта, а от 1894 г. минава и под ведомството на българската Екзархия. Tук са погребани Екзарх Стефан, първият признат предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква и патриарх Кирил – първият български патриарх след Св. Евтимий Търновски.

Сегашният манастирски храм в Бачковския манастир “Св. Богородица”, е построен през 1604 г. върху основите на първоначалната бактурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове. Иконостасът в църквата датиращ от началото на XVII в., е един от най-ранните по българските земи. Църквата е изографисана през 1643 г., но през 1850 г стенописите в долната част на храма са подновени от Моско Одринчанин и така са закрити по-старите рисунки от средата на XVII в.

Тук може да се видят ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и сина му Константин, старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, “Успение на Св. Ефрем Сирин” и др. В манастирския храм на Бачковския манастир се пази чудодейната икона на Богородица Умиление. Тя е подарена на манастира през 1311 г. от двама грузински пътешественици – Атанасий и Окрапир. Има и легенда, че иконата сама е “прелетяла” от един грузински манастир и е “кацнала” в местността “Клувията”. От там монасите я занесли в манастира и я поставили при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом.

Всяка година на втория ден на Великден те я “отвеждат” до старото й място и отслужват молебен. Освен основния храм, Бачковския манастир разполага и с още две по-малки църкви – “Св. Архангели” датираща от XII-XII в. и “Св. Никола”, строена в периода 1834-1837 г. Те впечатляват със запазените си стенописи от 1841 г., дело на известния майстор Захари Зограф, който за първи път прави и свой стенописен автопортрет. Заслужава внимание композицията “Страшния съд”, в която той поставя в ада всички търговци, чорбаджии и висши духовни лица.

От началото на XVII в. датира трапезарията в Бачковския манастир, в която е запазена оригиналната мраморна маса от 1601 г. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, като освен “Страшният съд” и фигурите на монаси, тук намираме сцени с изображения на 7-те вселенски събора и песнопенията в чест на Богородица, известни като “Богородичен акатист”. В свода се разгръща композицията “Дървото Йесеево”, в чиято основа са изписани образите на антични философи и писатели: Аристотел, Сократ, Диоген и др.

В средата на XIX в. известния живописец Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир, включваща образите на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна процесия с чудотворната Богородична икона. представени и редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес.

На 300 м. източно от централния комплекс на Бачковския манастир се намира Костницата, която е единствената сграда запазена от първоначалния облик на манастира. Тя датира от XI – XII в. и представлява двуетажна еднокорабна църква- гробница с полуцилиндричен свод и притвор. Стенописите в Костницата са дело на грузинеца Йоан Ивиропулос и са между най-ценните живописни ансамбли от XI – XII в.

В наоса на горния етаж са поместени изображения на Богородица с двама архангели, сцени от цикъла на “Празниците” и Причастие на апостолите” и образи на монаси, сред които са светците Георги и Евтимий Светогорци и Иларион Ивер. На долния етаж в апсидата е нарисувана изразителна група “Дейсис”, а на западната стена е разположена композицията “Видението на пророк Йезекиил”. По стените и свода на предверието е разположена темата “Страшният съд”. На северната стена, вероятно малко по-късно, са били нарисувани портретите на ктиторите Григорий и Апасий и на още две двойки ктитори-монаси. През XIV в. българския цар Иван Александър ремонтира Костницата и в предверието на вторият етаж е разположен негов ктиторски портрет.

В Бачковския манастир са запазени и забележителни произведения на приложните изкуства – великолепни църковни утвари, обкови на ръкописи и други, част от които днес се съхраняват в манастирския музей, а други – в църковния историко-археологически музей в София. През 30-те години на XX в. в манастира са открити 103 манифеста и 252 старопечатни книги.

В околностите на Бачковския манастир има множество магазини, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук се продават редки билки, домашни сладки от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени ризи и други домашни предмети, свързани с Родопите.

Източник:  УЧИТЕЛИ

Ръчно изработени сребърни бижута – Swarovski® – Намаления!

loading…