Тракийският надпис на златния пръстен от Езерово може да бъде интерпретиран с помощта на български думи, съобщи Павел Серафимов
Снимка: bgnow
Тракийският надпис на златния пръстен от Езерово може да бъде интерпретиран с помощта на български думи, съобщи Фактикбб, изследовател Павел Серафимов.
Златният пръстен е открит през 1912 година, при разкопки на надгробната могила в местността Прайженака до село Езерово, Пловдивска област. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др. Пръстенът е с тежест около 30 гр. а повърхостта, върху която са гравирани буквите има елипсовидна форма с размери 1,7×2 см.
Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век преди Христа. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.
Нека разгледаме особеностите на надписа. Текстът се състои от осем реда, като няма разстояние между отделните думи, т.е. става дума за scriptio continua – нещо типично за древността. Последната дума е гравирана на ръба на елипсата, поради липса на място. Буквите са 61 на брой и са сравнително ясни.
ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ
ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ
ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ
PΑΖΕΑΔΟΜ
ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ
ΠΤΑΜΙΗΕ
ΡΑΖ
HΛΤΑ
Това е текстът в разгънат вид: ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΤΕΤΕΝΗΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑ
Моето разделение на отделните думи е следното, казва Серафимов:
РОЛИСТЕНЕ, АЗ НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС КОА РАЗЕА, ДО МЕАН ТИ ЛЕЗИ ПТА МИЙ, РАЗИЛ ТА
Серафимов тълкува надписа по следния начин:
Ролистене, аз Неренея Тилтеанис, (бе) коя (то) написа- Лежи до мен господарю мой, почиващ тук (в гроба)!
РОЛИСТЕНЕ е лично име в звателен падеж, както отбелязва Владимир Георгиев. Окончанието Е срещаме в звателен падеж на български имена като Виден (Видене!), Пламен (Пламене!), Добри ( Добре!), Борислав ( Бориславе!) и др.
АЗ – отговаря перфектно на българското лично местоимение АЗ. Това бе отбелязано и от Владимир Георгиев.
НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС – е име и фамилия на съпругата на починалия тракийски благородник. Неренеа най-вероятно означава силна и има връзка със старобългарската дума ныръ-кула, укрепено място.
ТИЛТЕАНИС е двусъставно фамилно име. Частицата ТИЛ отговаря на старобългарската дума тилище-човек, особа, а Теано е тракийско име, то е носено от дъщерята на цар Кисей, която е жрица в Троя и съпруга на Антенор. ТИЛТЕАНИС означава – от рода на Теано. Дали се касае за някаква тракийска благородничка от родна на легендарната жрица Теано няма как да се каже със сигурност.
КОА – отговаря прекрасно на българското местоимение коя-то. Трябва да се отбележи, че задпоставения определителен член -то, се появява в езика ни едва по време на Средновековието. Днес казваме КОЯ, вместо КОА, но в нашите стари диалекти срещаме вариантите абалка-ябълка, авор-явор, агне-ягне, агода-ягода. От това става ясно, че варианта КОА-коя е типичен за българския език.
РАЗЕА – отговаря на минало свършено време 3-то л.ед.ч. на глагола режа, т.е ряза. Тук е употребено в смисъл пиша ( писа), т.е Аз бях тази, която ряза (изряза, написа). Първичния смисъл на нашите думи ряз, рез е знак, буква. Да не забравяме, че Черонризец Храбър нарича древната ни писменост черти и резки.
ДО – отговаря на българския предлог до. Владимир Георгиев също отбелязва това.
МЕАН – е древен вариант на българското мeстоимение мен, мене.
ТИ – отговаря на българското местоимение ти.
ЛЕЗИ, ЛЕЖИ – е заповедна форма на българския глагол лежа, т.е. лежи!
ПTA – означава съпруг, господар. На пръв поглед в българския език няма такава дума, това обаче не е така. Ехо на ПТА намираме в господ, диал. госпот, а също така и в стблг. потьпѣга, където поть означава съпруг, мъж.
МИЙ – е древна диалектна форма на българското притежателно местоимение мой. В наши родопски диалекти О понякога бива заменяно с И (бозка = бизка). Трябва да бъде отбелязано, че точно родопските ни наречия са изпълнени с архаизми.
РАЗИЛ – означава заминал, отишъл, тук в смисъл на починал, почиващ в гроба. Все още съществува израза – Отиде си човека ( почина човека). РАЗИЛ е свързано със старобългарския глагол разити сѧ-изчезвам, изгубвам се. Окончанието ИЛ е типично за българските минали причастия носил, водил.
ТА – означава тук и отговаря на старобългарското показателно местоимение та и наречието тоу-тук, на това място.
Виждаме, че всяка тракийска дума има добър български еквивалент, като АЗ, ДО, ТИ, ЛЕЖИ са се запазили непроменени.
Граматическите особености са също типични за езика ни. Това са окончанието за звателния падеж – Е ( в Ролистене), формата на минало свършено време в РАЗЕА, окончанието ИЛ в миналото причастие РАЗИЛ, предлога ДО.
„Ето за това надписът от Езерово спокойно може да се нарече най-важният тракийски надпис. Той свидетелства за присъствието на нашия народ на Балканите по времето на Херодот.
Имайки предвид, че надписът е на 2500 години трябва да се отбележи, че приликите на тракийските думи с българските са смайващи. Всеки непредубеден езиковед би трябвало да разбере, че става дума за древно българско наречие. Друг е въпроса дали нашите езиковеди са непредубедени, дали са в състояние да превъзмогнат догмите и да представят нещата в истинската им светлина. Надявам се това да стане някой ден.
На този момент е важно ние, обикновените хора да знаем истината. Важното е да разберем, че нашите родове са на Балканите, а не сред племената на Централна Азия. Важното е, да прозрем, че сме потомци на тези, които древните летописци с възхищение наричат най-праведния народ „, каза още изследовател.
Източник: Petel