Говориш – шамар за врата, без домашна – я, прав в ъгъла цял час с вдигнати ръце! Показалката му беше много яка и много болеше от нея. Крали сме я безброй пъти и пак си намираше нова гадта! Като изключим родителските срещи, не помня да е викал родител в училище. Оправяше се сам.
На родителските срещи се обясняваше, че класът слуша, класът е първи по успех във випуска и класът в общи линии е много доволен. Нямаше кой да му противоречи, ние си мълчахме вкъщи. И станахме хора. Още ги срещам от време на време, не виждам някой, който да се оплаква, или който да има доживотна психическа травма от насилието, извършено над него в тази крехка възраст.
Малкият ми син също ходи в хубаво училище, най-доброто в града. Вкарахме го с връзки. Класната, казаха ни, е най–добрата. Записахме го там с голямо бързане, в първия ден, в който можеше. В осем сутринта. На края на деня местата в класа вече бяха заети; уредиха се само синовете на областния управител и на един депутат.
Много заети са хората, казаха ни, не можаха да го запишат навреме. А пък и техните деца искат при тази учителка; и те имат права милите. Както се казваше в книгата „Фермата на животните“ на Оруел: „Всички са равни, но някои са по-равни.“
Не казвам че властимащите ни са прасета де, ама в книгата бяха. И така се почна славното учение! Има ли нужда да споменавам, че децата на богоизбраните са лигави, мързеливи и невъзпитани?. А, да, и не признават никакъв авторитет, камо ли на някаква си даскалица… „ти знаеш ли кой е баща ми?“.
Кара им се жената, прибира им мобилните телефони, вика, моли ги да спрат да говорят, плака, изпада в депресии и накрая се реши. Събра родителите и каза:
– Това е най–лошия и слаб клас, който съм водила през тези 30 години работа тук. Не мога да се справя с тях. Има някои които тихо си чоплят в телефона, обаче има такива, които не млъкват. Каних родителите им, промяна няма. Имам нужда от помощ. Каня ви, всеки ден в продължение на месец по един родител да присъства в часовете.
Нямаше как да назове имена, по правилник това уронва себеуважението на детето и на родителя. Така че като казваше „някои деца“, горката жена се обръщаше с лице към въпросния родител, който в това време също си чоплеше телефона. Реакцията на родителите ме изуми:
– И ся к’о? Тряя да седя тука цял ден да ти върша работата? – една нахакана майка с дъвка в устата едва с репликата си вдигна глава от мобилния. – За к’во ти плащат?
– Не е задължително, госпожо, и няма да продължи вечно. По едно идване на родител ми трябва, може да останете час-два. Само за морална подкрепа.
– Мно’о съм зает чуек, пък и с моя няма проблеми – включи се як татко. – Аре, там безработните да се включат, да не посочвам.
Почнах да се усещам защо тези деца се държат така. Няма как да си отроче на неосъществила се мутра и кифла с няколко пластични интервенции (и двамата полуграмотни), и да си ОК в час. Децата попиват всичко, мили родители. Отношението ви, скандалите, дори и телевизията, която гледате.
Направиха график, даже някои родители отидоха. Жена ми например. Изкара целия ден, направо й се възхитих. И после ми разказа всичко. Не всички деца говорят и пречат. Нашия например, супер притеснен от присъствието на майка си в час, стоял целия ден с наведена глава. Той ще си навакса утре, помислих си. Имало е обаче тийнейджъри, които не се свъртали на едно място. Ставали, ходили до тоалетна, говорили на учителката на „ма“:
– Няма да изляза на дъската, ма! Ти ‘що не ме предупреди вчера?
Ахам, длъжна е. Ако се прави тест или ако ще се изпитва на дъската, учениците се предупреждават. Имат права, горкичките. Единият, който пробва да си излезе през прозореца, го завели двете при директора. Мъж, авторитет, може пък и да помогне. Предавам ви разговора дословно:
– А, Жижо, пак ли ти бе? Тая седмица ти е за трети път.
– К’во да ти кажа, шефе, заловиха ма. Щях да избягам, ама днеска са две, не се усетих и ме хванаха.
– И защо през прозореца?
– Ми едната седеше до вратата, шансовете ми бяха по-големи през прозореца. Ама бърза излезе МИЛФ-ката.
– И къде щеше да ходиш?
– Имам си проблеми, шефе. Гаджето излязла с някакъв от друго училище, тъкмо ми написаха къде са. Щях да отида да си поговорим с оня скакалец.
– Връщай се в час. За една палавница няма нужда да се биеш с целия град. По-добре смени жената, отколкото да си все в панаира. Днес няма да звъня на майка ти, обаче ако се повтори…
Мъдрец излезе тоя директор. Пък и човекът си имаше други проблеми. Бяха му дали бюджет да строи нов басейн в училище. И сега трябваше да избере изпълнител без да го окошарят.
Не съм капацитет, който да ви даде съвет как да си гледате децата. Мен навремето ме биеха. В по-голямата част от Европа и в Щатите гледат да ги насърчават, независимо какви простотии правят. Мен ако питате, възпитаваме поколение на некадърници с голямо самочувствие.
Азиатците ще ни превземат някой ден, барабар с руснаците. Първите са супер дисциплинирани, вторите са железни. Направо от Сибир ги карат. Нещата не свършиха добре за оная класна. Пенсионира се жената, стига й толкова рев и нерви. Директорът така и не разбра защо. Май се е преместила на село, ще отглежда зеленчуци. Да й се чуди човек, с толкова стаж, сигурно пенсията й е супер…
Източник: УЧИТЕЛИ
