Думата „burnout“ идва от английски език и в превод означава „прегаряне“. Става позната през 1970г. и е въведена от американския психотерапевт Хърбърт Фройденбергер. Според него бърнаут е състояние, което се свързва с определени усещания – пълно изтощение, което се дължи на преумора, отпадналост, липса на усещане за смисъл и наличие на физиологични оплаквания.
Първо се е смятало, че това е състояние, което е характерно за хора, които работят в социалната сфера и са прекалено отдадени на работата си, но всъщност застрашени са и всички хора, които полагат грижи в прекалено висока степен, дори когато извършват битови дейности вкъщи. Сега се смята, че прекомерната ангажираност не е единствено и сигурно условие, за да се придобие бърнаут. Има много различни определения, които дефинират състоянието бърнаут. Хората, които страдат от него споделят следното: „Чувствам се празен и глупав. Будя се нощем, изпотен и мисля за задачите, които все още имам да върша в работата си. Не мога да заспя повече…“
Признаците за т.нар. прегаряне могат да бъдат следните:
Емоционално изтощение, бързо настъпваща преумора
Страдащите са уморени още от сутринта или само няколко часа след като започне денят им. За тях един уикенд не е достатъчен, за да възобновят силите си. Възможностите за забавление (срещи с приятели, хобита и интереси) се пренебрегват, тъй като човекът не усеща, че се отпуска чрез тях. За сметка на това, усещанията гняв, разочарование, яд или безпомощност, преобладават. Съществува усещане и за вътрешна празнота. Бърнаутът винаги е свързан с емоционално изтощение. Симптоми могат да бъдат и липсата на енергия, силната умора, напрежение, депресия. Хора, които страдат от бърнаут, често не могат да се отпуснат в почивните дни, имат проблеми със съня. Физиологичните симптоми могат да засягат стомашно-чревни проблеми, главоболие, болки в гърба, повишена податливост на инфекции.
Усещане за депресонализация, дистанциране
Изведнъж се отива от едната в другата крайност – първоначално работата се идеализира и приоритизира, което води до фрустрация и се стига до момент, в който следва дистанциране от работата. Страдащите често имат проблеми в комуникацията си с околните (с техни пациенти, клиенти, приятели), като стават по-малко чувствителни, по-сдържани са, дистанцирани, отнасят се нетипично неприятелски и грубо спрямо другите хора и спрямо работата си. Развлекателните дейности, както и поддържането на отношения с околните, се възприемат за безсмислени. Това постепенно води до изгубването на ценности, които преди това човекът е притежавал. В преобладаващ стил за справяне биха могли да се превърнат презрението, пренебрежението към чувствата на другите хора, както и използването на цинизми. Това от своя страна засяга и последвалото преживяване на вина впоследствие. Наблюдава се депресонализация, мисли и усещане за това, че „не съм същия като преди, различен съм, това не съм аз“.
Понижаване на постиженията, „никога не е достатъчно, мога и още“
Концентрацията, креативността, търпението и ефективността намаляват. Страдащите осъзнават това и се страхуват, че не отговарят на изискванията, поставяни в работата и в ежедневието им. Затова понякога хората се стремят да компенсират това с извънреден труд или работа през почивните дни, консумация на наркотици или лекарства, за да бъдат по-ефективни. Това обаче единствено задълбочава наличния проблем.
Бърнаут не е включен като заболяване в Международната класификация на болестите (МКБ-10), затова и не можем официално да го наречем болест, но въпреки това е важно да вземем сериозно под внимание признаците му. Появата му би могла да предизвика психични или физиологични заболявания – депресия, деменция, високо кръвно налягане и т.н. Същевременно с това, бърнаутът би могъл да е и симптом за заболявания, които има човек.
Причините за емоционално прегаряне могат да бъдат различни. Първите признаци са свързани обикновено с телесни усещания, като например проблеми със съня – страдащите не могат да заспиват или пък се събуждат твърде рано сутрин. Какви други последици ще има, зависи много и от т.нар. „индивидуални слаби страни“ на човека.
Причините могат да са свързани не само с количеството, но и с условията на труд (прекомерна натовареност, липса на признателност и награди, липса на справедливост, твърде много отговорности, неясна роля на работното място, липса на подкрепа от колеги и шефове, липса на обратна връзка, силен контрол от страна на началниците и т.н.); с отделните характеристики на личността (генетично предразположение за извършване на по-малко количество работа, прекалено голямо отдаване на значението за себереализация, самоутвърждаване и прекалено завишени очаквания към самия себе си, начина, по който се възприемат стресовите ситуации); социални изисквания и очаквания (все по-често хора, които не са добре реализирани професионално, се възприемат от обществото като „по-ниска класа“). Прегарянето е процес, който се дължи на постоянен дисбаланс между външните изисквания и индивидуалните стратегии за справяне на човека, като резултатът е наличието на хроничен стрес.
Има различни начини, за да се предпазите от бърнаут. Например, бихте могли да споделяте с партньора си и/или с приятели нещата, които ви вълнуват, давайте си почивки през определени периоди от време, изключвайте телефона си в почивните дни и вечери, забавлявайте се със семейството си или с приятели, обръщайте внимание на начина, по който се чувствате в определени моменти.
Ако имате период от живота си, в който работите много, усещате умора, но този период е ограничен във времето, предвидимо е това кога ще приключи той, симптомите на стрес се преодоляват за кратко време и вие успявате да възстановите силите си (например в края на седмицата), то тогава това не е бърнаут.
Ако усещате обаче, че вече сте подвластни на това състояние и не успявате сами да го контролирате, важно е да потърсите съдействие от специалист, преди то да е довело до сериозно увреждане на здравето ви. Начинът, по който се работи с хора, които имат подобен проблем, наподобява в голяма степен работата с клиенти, които страдат от депресия. Справянето с него зависи от заинтересоваността и възможностите на всеки човек. Много често т.нар. бърнаут може да бъде „червена лампа“ за нещо по-сериозно, което би могло да се случи в живота на човек, затова е важно да обръщаме внимание на сигналите, които тялото и психиката ни подават.
Анелиа Дудина е психолог, психодрама асистент и водещ на групи за личностно развитие
Източник: gnezdoto.net
