Признаци за липса на емоционална интелигентност




Когато концепцията за емоционалната интелигентност (EQ) се явява за първи път в светлините на масовото внимание, тя създава връзка към едно по-конкретно откритие: хората със средно ниво на IQ вече могат да надминават тези с високо IQ, пише Мениджър Нюз. В 70% от случаите. Тази “аномалия” създава голяма промяна в дотогава обширно приетото мнение, че високото IQ е изворът на успеха за човека.

Това разказва Травис Брадбъри в сайта на сп. Entrepreneur.

Изследвания, продължили няколко десетилетия, сега сочат, че емоционалната интелигентност е всъщност критично важен фактор, отличаващ хората с отлично представяне от останалите. Смята се, че връзката е толкова силна, че 90% от хората с топ представяне имат висока степен на EQ.

Емоционалната интелигентност е нещо трудно измеримо и неуловимо. Тя се отнася до начина, по който управляваме поведението си и как реагираме в социалните сложности, как правим лични решения, за да постигаме за себе си положителни резултати.

Въпреки значението на EQ, поради трудно измеримата й природа никак не е лесно да разбираме колко от нея притежаваме и какво можем да направим, за да я подобрим, или да компенсираме ако нещо в уменията за управление на емоциите ни липсва. Има тестове, които я измерват (например в книгата “Emotional Intelligence 2.0”). За жалост, малко от правилните тестове са безплатно достъпни в интернет.

Брадбъри е анализирал данни от хиляди хора, провели тестове, за да определи какво е поведението, което показва наличие, и съответно липса на EQ. Той очертава 11 признака за липса на такава. Те са следните:

1. Човек се стресира по-лесно. 

Когато човек затаи чувствата си, те бързо се превръщат в неудобни усещания на напрежение, стрес и вътрешно безпокойство. Неизказаните емоции деформират тялото и ума. Уменията в областта на емоционалната интелигентност помагат да се управлява стреса, като дават възможност на човека да забелязва и да се справя с тежките ситуации, преди нещата да са ескалирали с вреди за него. Хората, на които им липсва емоционална интелигентност, е по-вероятно да не могат да управляват настроенията си. Два пъти по-вероятно е те да изпитват безпокойство, депресия, да злоупотребяват с вещества и дори да имат мисли за самоубийство.

2. По-трудно се харесват на другите и по-трудно си доставят необходимото на всеки социално признание и приятелство.

Хората с високо EQ балансират добри обноски, емпатия и доброта, със способност да отстояват себе си и да изграждат граници между околните и себе си. Тази комбинация на тактичност е идеална за справянето с конфликти. Когато повечето хора са на кръстопът, те се насочват към пасивно, или агресивно поведение. Емоционално интелигентните личности остават балансирани и отстояват своята позиция, като държат себе си далеч от нефилтрирани емоционални реакции. Това им дава възможност да неутрализират дефицитите и токсичните хора, без да си създават врагове.

3. Ограничен емоционален речник.

Всички изпитваме емоции, но са по-малко тези, които точно могат да ги определят с думи, когато те се появят. Неназованите емоции най-често остават неразбрани, или погрешно разтълкувани. Това води до неразумни избори и контрапродуктивни действия. Вместо да казват просто, че се чувстват “зле”, емоционално интелигентните хора споделят, че са “раздразнени”, “разочаровани”, “тормозени”, “нетърпеливи”.

4. Правят прибързани преценки и ги защитават яростно.

Хората с липса на EQ сформират мнение твърде бързо и след това го превръщат в неопровержима според тях истина, неуморно събирайки доказателства, които подкрепят това тяхно мнение. Докато го правят, те игнорират всички други доказателства, сочещи към противоположното. Най-често спорят до втръсване, за да стане ясно, че са прави.

Това е особено опасно за лидерите на екипи, по чиято преценка се оформят колективните стратегии. Емоционално интелигентните хора позволяват на мислите си да преминават към провокации, защото знаят, че първоначалните човешки реакции често са плод на емоции. Дават си време, за да преценят възможните последствия и контра-аргументи. Комуникират разработената идея по най-ефективния възможен начин, вземайки предвид нуждите и мнението на публиката си.

5. Не могат да забравят нещата в миналото, които са ги наранили. Злопаменти са.

Негативните емоции, идващи от събития и реакции на хора в миналото, са всъщност стресов отговор. Мисленето за тях изпраща на тялото ни сигнал да превключи към режим за борба – механизъм за оцеляване, който ни провокира да се изправим, да се борим, или да бягаме бързо, когато се появи заплахата.

Когато заплахата е предстояща, реакцията е решаваща за оцялването. Но когато тя е вече в историята, задържането на този стрес отключва хаос в тялото и може да има опустошителни за здравето последствия с времето. Изследвания на Университета “Емъри” са показали, че задържането на стреса води до високо кръвно налягане и сърдечни болести. Връщането към негативните спомни чрез мислите означава, че човек задържа стреса – емоционално интелигентните хора се опитват да избягват това, за да избегнат цената, която се налага да плащат за него.

6. Дълготрайно чувство за вина след грешките.

Емоционално интелигентните хора се дистанцират от грешките си, като не ги забравят, но поддържат безопасна дистанция от тях. Така те успяват да се адаптират за бъдещи успехи. Изисква се рафинирано самосъзнание, за да се “върви по въжето” между живеенето с грешките и помненето им. Твърде дългото живеене с грешките прави човека тревожен и много нерешителен, докато забравянето за тях напълно пък го прави склонен да ги повтори. Ключът е в баланса или способността да трансформираме провалите в парченца, изграждащи път за подобрение. Това създава възможност да се изправяме всеки път, щом паднем.

7. Чувство, че често са неразбрани.

При липсата на качества от емоционалната интелигентност човекът не успява да изрази себе си по начин, по който другите могат да го разберат. Емоционално интелигентните хора знаят, че не могат да комуникират всяка своя идея перфектно, затова се стараят околните да ги разберат и проверяват дали са разбрали какво казват. Ако се налага, за втори път изказват идеята си.

8. Не познават спусъците си.

Всеки има такива – провокиращи ситуации, в които “се натискат вътрешните ни бутони” и действаме импулсивно.

9. Не се ядосват.

Емоционалната интелигентност не се състои само в това да си мил, а означава и да умееш да управляваш емоциите си, за да постигаш за себе си най-добрия възможен изход и резултат от ситуацията. Понякога това означава и да показваш на хората, че си разстроен, тъжен или разгневен. Постоянното маскиране на емоциите с щастие и позитивност не е истинско и не е продуктивно. Емоционално интелигентните хора притежават негативни и позитивни емоции, които показват в подходящите ситуации.

10. Обвиняват други за начина, по който се чувстват.

Емоциите идват отвътре. Изкушаващо е да обвиняваме другите за тях, но трябва да поемем отговорност за собствените си емоции, въпреки че наистина не носим отговорност за действията на другите. Никой не може да ни накара да почувстваме нещо, което ние не искаме да почувстваме. Обратното мислене само ни дърпа назад.

11. Твърде лесно се обиждат.

Ако човек има ясна предства кой е и на какво е способен, е по-трудно някой да каже или да направи нещо, което да натъжи. Наличието на самоувереност и отворено мислене създават “имунитет” към това. Хората, които го притежават в своето EQ, дори често се шегуват със себе си. Те позволяват на другите да се шегуват стях, защото могат в ума си да начертаят невидимата граница между хумора и личната деградация.

Източник: obekti.bg