Един от най-трудните уроци за научаване винаги е бил, как да се абстрахираме от хорското мнение. А хората винаги ще говорят, ще коментират, дори и да не са досатъчно компетентни. По този начин хранят своето его, омаловажавайки останалите, за да се чувстват те значими. Но ако човек е достатъчно смел да следва себе си, няма да има излишно време да наднича в чуждата паница със завист.
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, глей къв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
– Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
– Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха…
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят взел, че умрял.
И бащата рекъл на сина:
– Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня!
Източник: gnezdoto.net
