Разбрах го по лошия начин.. Добрите хора съществуват!




Всяка седмица аз и колеги от различни медии пишем за това – колко лошо е положението в България. Пишем за лошите хора, за действията им и управлението им, за техните идеали или по скоро за липсата на такива. Сравняваме, мерим и режем в полза на Европа. Анализираме и дискутираме деградацията на държавата и пълната невъзможност да се реализираш в нея.

Така, сред хилядите изписани редове, забравяме, че в живота не всичко е черно.

Забравяме, че има „малки” истории, които заслужават да бъдат разказани. Истории за добротата, вярата и наличието на една позабравена от нас дума – надеждата.

Ще ви разкажа три истории за доброто и най-вече за добрите хора. Защото те съществуват.

Просто не можем лесно да ги открием, понеже са покрити от мръсотията и фалша на обществото. Тези истории сигурно сте ги чували. Знаете за тях или поне подозирате.

Първата история, трябва да бъде разказвана, повтаряна и преповтаряна – заради символиката, която носи. Ще ви разкажа отново за Тео – човекът, който измести Англия, Франция и САЩ от върховете на класациите и с големи букви на тяхно място написа „България”.

През последните години Теодосий Теодосиев се е отдал на каузата да създава таланти в областта на физиката – и то да го прави безплатно. Неговите ученици събират медали от всички олимпиади, а университети като “Харвард” и “Принстън” се състезават за тях.

Някога замисляли сте се – колко малко неща в България са безплатни?! Колко и какви услуги може да получите без пари?! Ще ви кажа – граничат с нула. В Интернет можем да попаднем на хиляди обяви за частни учители, които обещават, че ще направят от детето ни гений. Разбира се, сумите се оказват баснословни, а качеството е ограничено. Тео обаче предлага и двете неща – отлично качество на никаква цена.

Защо го прави? – това е въпрос, който всеки един средностатистически българин си задава. Просто, защото е добър човек. Много малко останаха като него, много малко живеят в България и също още толкова малко се борят именно за тази България. За децата в нея и тяхното бъдеще. Защото най-голямото нещо, което можеш да направиш за едно дете е именно да му осигуриш красиво бъдеще.

Вторият добър пример не е толкова популярен. С него се сблъсках преди няколко дни близо до една от най-големите спирки на градския транспорт. Отидох да си купя кафе в един павилион и попаднах на светия Граал на търговията – усмихната продавачка!

Няколко минути по-късно ние вече си говорехме, попитах я дали тя е собственичка на павилиона, защото само един собственик би могъл да има подобно поведение. Тя каза, че е обикновена продавачка и се нареди сред моите примери за добри хора. Разказа ми, че цял живот е била такава и, че с хората трябва да си винаги усмихнат, защото така ще се върнат усмивките към теб. Трябва да си добър, за да ти се връща добро. Трябва да гледаш оптимистично в иначе не особено оптимистичния ни живот. Не я попитах колко пари получава и как работи по 12 часа в този павилион, защото така бих игнорирал най-важния житейски урок, на който ме научи тя – това, че добрите хора винаги съществуват, просто човек трябва да се огледа, за да ги открие…

Последният пример за добър човек (в рамките на този текст, разбира се) стана особено популярен преди няколко седмици, когато всички медии започнаха да разтръбяват новината за жена, която намерила 17 000 лв. и ги върнала.

Става дума за 79-годишната пенсионерка Стефанка Петрова от Кула, Видинско. Край, обявен за най-бедния в Европейския съюз. Тя открила крупната сума, захвърлена в чанта до контейнер и само няколко часа по-късно я дала на собственика й. Много хора по социалните мрежи и форумите обсъждаха запалено случая, като тръбяха, че те никога не биха върнали парите, че Стефка е бедна и може би някакво провидение й ги е изпратило и всякакви подобни глупости… Жената опроверга всички тези твърдения само с едно изречение – „Аз имам деца, не ми трябва по-голямо богатство”.

Стефка се превърна в личността, която ни научи, че не е важно да бъдем материални, а трябва да бъдем преди всичко хора. Научи ни, че тя, която оцелява с 250лв. пенсия, не се полакоми от огромната сума, а напротив – върна я на човека, на когото принадлежи.

Добрите примери не са само три, но за съжаление са по-малко от лошите.

Може би, ако се огледаме около нас ще открием много хора като тези, за които ви разказах. Трябва да се научим да живеем с доброто и да го издигаме на висок пиедестал. Защото в студеното и мрачно време, в което живеем – само доброто може да ни направи истински хора.

И, докато политиците се чудят как за пореден път да сформират едно умиращо правителство за една пребита държава, а всички търговци вдигат ожесточено цената на всичко в една неравна битка с обществото, ние трябва да вярваме, че ще дойдат по-добри дни.

Да се борим за тях и да се надяваме, че всичко ще се оправи!

Дано стане така…

Източник: Lentata