Винаги сме казвали и ще продължаваме да казваме, че най-ценното богатство на Родопа са нейните възрастни жители, криещи зад изнемощелия си вид океан от тайни и разтърсващи истории. Те имат и друго много ценно качество – не се свенят да разказват житейските си истории и да приучат младите. Всяка среща с тях е съпроводена с разкази за миналото, които често ни оставят без думи.
Такъв е и разказът на една баба, живееща и до днес в едно родопско село. Когато била млада девойка, днешната изнемощяла жена била една от най-красивите в селото. За много момци тя била избранницата, но особено силно желаел да стане негова съпруга един момък в селото.
В сърцето си бабата обаче грижливо пазела прикритата си обич към друг виден селски юнак. Минало-неминало и видиш ли избранникът на бабата дошъл и поискал ръката й.
Радост изпълнила сърцето на девойката, задомила се, създала свое гнездо, родила първата си рожба и заживяла като в приказка. Момъкът обаче, който неприкрито много обичал девойката не можел да гледа как тя била щастлива с друг мъж. Веднага след сватбата й заминал и повече не се върнал в селото.
Минали години, единствената рожба на щастливото семейство поотраснала. В една тъмна и мрачна нощ обаче, черни облаци надвиснали над семейството. Съпругът на жената внезапно усетил силни болки в сърцето и докато го закарат до най-близкото здравно заведение изгубил живота си.
Още ненавършила 30 години, жената останала вдовица с подрастващ син. Сринал се света за младата жена. Не знаела кой път да поеме. Минало известно време, жената и детето приели загубата и принудени от обстоятелствата продължили живота си. Жената започнала работа, за да издържа младия си син. Той й помагал с каквото можел, но за жената най-важно в момента било той да се изучи, затова не му позволявала да работи.
Не щеш ли в един слънчев, пролетен ден, някогашният младеж, който обичал някогашната красива девойка се завърнал в селото. През всички тези години, той не успял да забрави изгората си. Не посмял и да се ожени, тъй като дълбоко в сърцето му все още живеел споменът за нея. След като разбрал за нещастието, което сполетяло жената, която той от дълги години обичал, се завърнал с надеждата, че сега ще има възможността да сподели живота си именно с нея.
Срещнал се с овдовялата жена, казал й честно и открито какви са намеренията му, а именно да се ожени за нея, да се грижи за сина й и заедно да извървят оставащия им житейски път.
Първоначално жената не желаела да се омъжи за него. Сторило й се нередно да се омъжва за ерген при все, че тя е вдовица с дете. Той обаче не се отказвал. Казвал й, че ако тя не приеме да се омъжи за него, той никога няма да се ожени така, както не се оженил и до днес.
Накрая жената склонила, омъжила се за него и извървели дългия път, който ги очаквал, заедно, рамо до рамо. Днес, вече възрастните баба и дядо с усмивка си спомнят за миналото и все така се уважават и подкрепят.
Източник: Родопчани
