Райна Княгиня – жената, която обичаше революцията и Георги Бенковски




„А паша я пита, пита и разпитва

Райна Поп Гьоргьова:
– кой уши байряка, кой му тури знака –

„Смърт или свобода“?

– Аз ще да ти кажа, – Райна отговаря
на пашата, –

Аз уших байряка, аз му турих знака –
„Смърт или свобода“
(народна песен)

Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева, е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня. Родена е в Панагюрище в семейство на свещеник от именития Футеков род. Проявява голям интерес към учението и след килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в Железник. След това се завръща в Панагюрище и става учителка.

Едва на 20години е, когато Бенковски я кани на заседание на комитета и възлага да ушие главното знаме на въстанието. При обявяването на въстанието, войводата я покачва на бял кон и заедно със знамето тя язди начело на въстаниците, а цялото население я замеря с цветя.

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

Тя признава в автобиографията си, че тайно копнеела за Бенковски. На разпит отговаря на турците, че не знае дали той я е обичал – от устата му нищо не чувала. Панагюрската учителка става революционерка от любов, а революцията разбива живота ѝ и тя умира бедна, болна и полудяла.

При потушаването на бунта, баща и е убит пред очите й. Младата учителка е хваната от турците и е разкарвана с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца и камъни по главната улица на Пловдив. Прекарва месеци по турските затвори и е спасена полумъртва, след намесата на чуждите дипломати. Здравето и е сериозно увредено.

След като е освободена, Найден Геров я изпраща в Русия, където учи за акушерка. Там, като членка на Дамския благотворителен комитет приема 32 панагюрски сирачета, които получават образование. След освобождението работи като учителка в девическата гимназия в Търново.

Жени се за брациговския революционер, тогава вече панагюрския кмет Васил Дипчев и когато той става народен представител се преместват в София. Райна ражда 5 момчета. Едното умира малко. След смъртта на мъжа си Райна Дипчева работи като акушерка. Умира през 1917 г.

Източник: edna