Реших най-накрая и аз да изплача болката си пред вас…
Когато казах „да“ на Иван, бях твърдо решена, че няма да се вкарам в баналния проблем снаха-свекърва. Приех майка му като жената, която е родила най-любимия ми човек.
Исках да я обичам като своя, още повече че мама почина, когато бях само на 10.
Уви, свекърва ми ме посрещна на нож още с прекрачването на дома й. Подаде ми да обуя чехли, а зад гърба си чух, че съм доста по-ниска, отколкото е очаквала.
И се започна – ожесточена, постоянна война, в която не исках да участвам, но нямах друг избор.
Непрекъснато натякваше на съпруга ми, че не съм достатъчно работлива. Защото не съм измела двора рано сутринта, че не простирам правилно прането или пък не готвя така, както тя умее.
Иван се смееше и ме успокояваше, че майка му си била такава, но на мен ми беше ужасно тягостно. Затова направих и невъзможното, за да го убедя да се изнесем.
Намерихме си хубава квартира и заживяхме щастливо в очакване на детето. Бях бременна в петия месец, когато свекърва ми дойде у дома и започна да ми крещи, че съм й отнела сина.
Тя го отгледала от една мръвка, пък аз съм си въобразявала, че мога да го въртя на малкия си пръст.
Опитах се да й кажа, че той я обича както преди, че не искам да се караме за глупости.
Но тя фрасна вратата зад гърба си и се закани, че кракът й няма да стъпи у дома.
Когато вечерта мъжът ми се прибра от работа, беше намръщен и сърдит.
Попита ме защо съм се държала лошо с майка му и аз направо зяпнах от учудване.
Разказах му целия разговор, ала Иван сякаш се съмняваше в думите ми.
От този ден нататък ходеше сам при родителите си. Не че аз много исках да го придружавам, но той дори не ме канеше. А когато се връщаше, беше студен и чужд, сякаш не беше същият.
Още преди да се роди дъщеря ни, и двамата бяхме на едно мнение – ще я кръстим Анджелина.
В деня, в който тя се появи на бял свят обаче, мъжът ми изведнъж промени мнението си. Трябвало да я кръстим Цветана – на майка му.
Бях се мъчила цяло денонощие, а той дойде и заяви, че свекърва ми настоява да се спази традицията. Ама каква традиция бе, хора? Та това са някакви балкански остарели разбирания отпреди сто години.
Не знам какво ми стана, но аз се заинатих. И тогава започна истинската война.
Мъжът ми дори не дойде да ни вземе от родилния дом. Татко и брат ми ме прибраха с бебето.
Иван не пожела да види детето си, освободи квартирата и се върна при майка си. След 3 месеца подаде молба за развод. Не мога да ви опиша какво преживях. Сякаш не живееше в днешно време, а цял век назад.
Свекърва ми ме върна в някакъв стар филм. Съсипа семейството ми, отне съпруга ми и бащата на детето ми.
Неотдавна Анджелина стана на 1 година. Благодарение на близките си успях да се измъкна от адската депресия, в която бях.
Стъпих на краката си и се надявам да започна живота си отначало.
Само не разбирам как бившата ми свекърва заспива спокойно, след като направи нещастни толкова хора – мен, внучката си и собствения си син!
Д. 24г.
Източник: prekrasna
