Сватбата, която ще се помни
Нора съм.
С моя Кольо ще ходим на сватба.
Притеснена съм от изцепките му и въпреки че не мога да ги обхвана всички, му давам задължителен списък със забрани:
– Не се напивай като глиган.
– Не целувай булката с език – няма такъв обичай.
– Не танцувай казачок с бабата на свекъра.
– Не яж нищо, което не е храна – салфетки, свещи, цветя, акордеон, шапката на попа, ръкава на кумата…
– Не викай като ненормален: „Ебаньееее-е-е-ееее Миайловграааааад… ваща макя збръканаааааааа…”
– Недей да биеш музикантите от оркестъра – те наистина не знаят песента „Ейнджъл ъф дет”.
– Не играй кючек с попа – после ще съжаляваш.
– Не си пълни джобовете с руска салата – и вкъщи си имаме.
– Не се събличай гол до кръста – редица видове мечки имат по-малко козина от теб.
– Не говори на диалект – хората не са длъжни да знаят езика на твоето село.
– Не слагай запалена пиратка в джоба на младоженеца… също и в чашата му.
– Не разказвай на всеослушание какви венерически болести си добил в гимназията.
– Недей да пускаш сигнална ракета… сред сватбарите… в асансьора.
– Не разказвай колко способна е булката в леглото – и без това всички знаят, че си я оправил в миналото.
– Няма хоро, което се играе с пържоли на раменете.
– Не пуши цигари с хорските деца в тоалетната – не си в пети клас. Не пуши марихуана с младежите – не си в седми клас.
– Не танцувай като маймуна на дансинга с приятелите си идиоти.
Идва денят на сватбата.
Изнервена съм.
Кольо е по комшиите за дрехи .
Връща се.
Аз се донагласям в спалнята. Сега ще отида при него, за да му покрещя. С бойно настроение влизам в хола. Господи… не може да бъде… Оглеждам се да не съм объркала апартамента. Моят Кольо не изглежда като себе си – сако, синя риза върху бяла фланелка, дънки, обувки(?!), приветливо изражение. Брадата му е подредена и не прилича на ударена от ток лястовичка. Косата сресана на една страна, целият лъха на свежест.
Изглежда като английски джентълмен, завърнал се от изследователска мисия в Египет. Гледа ме с някаква могъща аристократичност. Няма да му викам… ще го заведа оттатък и ще му изневеря със самия него… В колата сме (краката ми още треперят). Изтървахме подписването и пътуваме към ресторанта. Настаняваме се на отредените ни места. Празненството тече вяло, а любимият се държи културно – разговаря с околните за поезия, здравеопазване, за архитектурата на спирките от градския транспорт…
Някои от приятелите му идват и го провокират за глупости, но той е железен. На масата ни пристигат младоженецът и булката. Женихът казва: „Братле, какво ти има, останалите говорят, че си станал чехъл?” Прясната му жена добавя: „Кольо, точно нашата сватба ли реши да провалиш, мерзавец?!” Сърдити се връщат на местата си. Имам власт – той е послушен. Но знам, че това му поведение е измамно – той не е щастлив така… нито пък аз. По-добре да го развържа. Казвам му го. ”Сигурна ли си?” „Да, прави каквото ти е на сърце.
Обичам те!” „И аз те обичам, красиво влечуго!” Изпива си ракията на екс, сипва втора и се провиква: „Ебаньееееееее Миайловграааад… ваща макя шашувааааа…” Човешките маси настръхват и скачат като психично болни на воденото от него хоро (и аз съм там). После скришом залива част от дансинга с олио за първия танц на младоженците. Подло ги тика към олятото място. Започват на „Нотинг елс метърс.” Естествено още в началото се хързулват – булката прави разчекнато салто във въздуха (краката ? сочат във всички страни на време-пространството, само не и надолу), а младоженецът, в стремежа си да я улови някак, засажда главата ? в циментовия под, падайки с гръм върху нея.
Роднините са силно сащисани, а приятелите се валят по земята от смях като компоти. Младоженецът е изгубил предните два зъба, а жена му до края на живота си ще ражда обърната по корем. Лежат прегърнати на земята, но така силно се смеят, че тревогата в околните се изпарява. Кольо и другарите му шашкъни продължават с идиотщините – танци, туист, замеряне с торта, надпиване, надиграване…
Шоуто е впечатляващо – залата кънти от веселба. Сетне моят прави редовния си номер – води ме при непознатите гости, представя ме за сестра си и пита невинните хора дали одобряват това, че се сношаваме. Повечето сватбари са скандализирани, а от попа получаваме отлъчване от църквата. Когато сядаме да починем на масата, различни по възраст господа идват да ме спасят от „кръвосмешението”, предлагайки ми рамото и дома си.
Не съм горделива, но е някак вълнуващо да съм обект на мъжкото рицарство. После ходихме на дискотека, но от там няма да разказвам, защото не помня точно кое как беше. Прибираме се сутринта с „Дринк енд драйв”. Моичкият през цялото време е бил с натъпкани джобове с пържоли и салати.
Сега ги подарява на котката Ивелина. Измивам му ръцете, приглаждам брадата и прическата, намествам разкъсаната в петна риза – искам за последен път английския пътешественик в себе си…
Автор: Никола Крумов
——-
Коментар към тази невероятна забавна история от Ivanka Krumova:
——
Кольо!
Пак съм аз, кака ти.
Да знаеш, какви неща ми се случват тука заради тебе, че ако те докопам, че те прекинем…
Иначе вие в къщи, как сте? Норчето добре ли е?
Та, какво ме застигна заради тия твои разкази ли са, какво са… Мани, мани! Аз, знаеш, не се занимавам с интернет, у фейсбука не съм улазала от години. Обаче оня ден викам, чекай да таковам… И оп- Никола Крумов, “Сватбата”. Деййй, викам си, те го те нашият! И се зарадвах, де, защото виждам, четат те хората, обичат те… Само недей да викаш на Монтана Михайловград, кака, щото объркваш детето…
Не че му разрешавам да ти чете писаниците, разбира се – двайсет и три годишна психика е тава… Щадя го.
И викам, чекай да си го споделя тоя разказ с мойте приятели у фейсбука. Ей така, да се поизфукам малко с тебе и аз. Що ми требваше! Като се почна!
Мани тия, дето ми звънят по телефона : “Ванче, това верно ли е брат ти, дето ги пише тия работи?”. Брат ми е, ванчовите, брат ми е! Ама и що нещо се изписа у фейса! То колко си велик, па какъв си талантлив. С какъв ми ти тънък усет за самоирония шаржираш реалноста! Как разказите ти от отделни времеви лаги на ежедневието се сливат в една цялостна картина, позиционирана в концептуалната рамка на смешното в битието!!!
Мале,, Коле, гледай кви ора те четат! Има и още отзиви ама са още по-така и не мога да ги преразкажа… То детето вика да ти шервам, ама като не знам какво е това… И тия пишат, и пишат! Побелех на секъде от тех! Бе, а спрете с тия коментари, бе, викам! Че ви се не знае и фейсбука! Един ми пише, непознат: ‘Епа, защо го не аресваш, вика, фейсбука? “.” Защото е пълен с педераси! “, викам.” А ела сега отвори вратата да видиш и еб.. те! “. Малийй, изкарах си акъла! Тоя от къде ми знае адреса, бе, Кольо? Не съм мигнала целата нощ!
То па бая ти баш тая вечер си отиде на село да вади мед. Малее… Бе тоя знае ли аз на колко съм години, та така да ми вика!? Откъде на къде!? Ама ти не бой се за мене. Не съм чак толко проста. Събрах кураж аз! Влезнах му в профила на тоя. Божеее! Петдесет и първи набор, представяш ли си? Па ти, баце, вече си обесил чорапа на простора, бе! Ооооо… Ама па и пише отгоре на това… Въртоглави ора!
Както и да е, бегай да се маиням, че ми завреа компотите… Вие с Норчето слагахте ли някаква зимнинка? Да знаеш, тази година правим буркани само за назе си! Хич не чакай нещо да ти пращам. То писанье, писанье ама и малко работа си требва. И да маанеш тая Ивелина, чу ли! Нарочно така я кръсти, та да ме дразниш… Мислиш, че не съм се усетила ли? Ивелина, Мивелина… Нема какво да ме шашавиш!
На мен си я кръстил, защото знаеш, колко мразим мачки… Айде, бегай… И ако ти не дигам телефона, значи съм при баба в Лом и ме е префанал румънският оператор..
Поздрави, целуеки там, едно-друго
Кака Ванче
Oще забавни истории, може да намерите, като си закупите Книгите на автора
