Смайваща неграмотност погубва езика ни




Дали няма да са чужди? 1/3 от цялата ни лексика?

Българският народ се завръща в все по-смайваща неграмотност и за този факт продължават да алармират оставащите все по-малко грамотни хора в родината ни. Отчайващо е да се блъскаш с глава в стената от ширещо се невежество, виждайки, че през годините не само не се променя нищо в положителна посока, а напротив – кризата се задълбочава. Докъде ще доведе това народно духовно изчезване и тотално безхаберие по отношение на правилата за книжовните ни скъпи български език? Ще успее ли следващите поколения да го съхранят и в какъв вид вид би бил? Дали пък 1/3 от цялата ни лексика няма да са чужди? А как ли ще пишат? Да, въпроси, въпроси …

И как да останем безразлична, когато неотдавна видяхме името на родината ни, изписано ето така: “балгария!” Дотук го докарахме – да не можем да напишем този единствен и неповторим дума правилно ?! Ами непростимо е, как мислите? Жалко, та чак страшно е!

Където и да погледнете, се натъкнете на отчайващо неудовлетворение за правилното изказване на нашия език и в двата му варианта – писмени и устни. Навсякъде ти пускат в ръцете указания, правилници, договори, разписания, флаери, листовки, брошури, реклами, етикети, менюта, пълни с грешки от всякакъв характер. Иначе графично са запленяващо оформени върху скъпи и лъскави хартиени носители! На изписките по билбордове и табели в обществени заведения също може да се открият всякакви смехотворни грешки. Да, ще бъде смешно, ако не беше толкова тъжно!

Пък за правилно пренасяне на думите и за толкова важна точка и дума не става! Нищо, че функцията на пунктуацията е да осигури еднозначно възприемане на текста в съответствие с намеренията на неговия автор. Това е останало за съжаление само един постулат в “Официалния правописен речник на българския език”, БАН, изд. “Просвета-София”, 2012 г., стр. 74.

Щом като и малкото тире (след десетичните) парчета, по “и” най “в сравнителната и превъзходна степен на приписване и прозвището се пропуска, какво да търсим малката команда някъде из изреченията. Ще я открием, разбира се, но точно там, където най-малко е право да стои.

А защо е така? – Ами не видим кой работи в рекламните агенции, изработващи горепосочените материали. В повечето от тях изпълнителите са твърде млади и неопитни, без каквито и да било професионални компетенции и подходящо образование. Факт е, че и в пресата ситуацията е подобна. Че не са се занимавали с най-добре подготвените ни професионалисти!

Проблемът с употребата на пълния и краткия член също стои, нищо, че филолози и езиковеди се мъчат да я изяснят къде и как не. Дразни, когато по какъвто и да е канал по радиото или по телевизията (а не само в печатните медии!) Репортери, водещи или интервюирани използват пълния член, както идват отвътре. Сигурно си мислите, че членуващи почти всички същества от мъжки пол с пълен член, без значение от функцията, която изпълняват в изречението, звучат по-интелектуално и по-изискано. Уверявам ги, че звучат нелепо, нищо повече.

Нека си дадат труда и си припомнят трите правила, според които в българския език се използва пълен член! Могат да ги открият в “Официален правописен речник на българския език”, БАН, изд. “Просвета-София”, 2012 г., стр. 22. Има няколко правила за членство на собствени имена и на едносъставни имена от м. р. ед. ч. на географски, културни и исторически обекти на стр. 23/24.

Друго особено дразнещо явление е използването на личното окончание, – при формирането на глаголните форми в 1 л. мн. ч., напр. “правим”, ,, ходиме “, ,, работиме” и т. н. Е то си има правила кога и това окончание се използва в 1 л. мн. ч.! Още по-нелепо е, когато изказващият завинаги забрави, че трябва да “- ме” и да използва някой и друг глас по тези правила. А, значи можеш все пак и правилно да говориш, си мислиш, но се мъркаш, воден май от същото желание да звучи по-като като ,, столичанин “.

Неправилно е наложило масовата употреба на местоимените форми за м. р. ед. ч. кой, който, някой, никой вместо правилните в винолен падеж, когото, някой, никого, напр .:

– “Кой обичаш?” Вместо “Кого обичаш?”
– “Кой говориш по телефона?” Вместо “С кого говориш по телефона?”
– “Мъжът, който виждаш, е моят син” Мъжът, когото виждаш, е моето син. ”
-” Не споделяй с никой! “Вместо ,, Не споделяйте с никого!”

Достигнахме много грешки и при думите, широко въведени в нашата речник като “конкурентноспособност” вместо “конкурентноспособност”, “контролно-пропускателен пункт” вместо “контролно-пропускателен пункт”, ,, Нова Зенландия ” Нова Зеландия “, ,, анцунг” вместо ,, анцуг “. И това се чува от “най-високо място” – в Народното събрание, в официални речи на държавни ръководители и обществени дейци, в интервюта по медиите и т. н. Толкова ли няма кой да ги научи как правилно да ги изговарят или пишат, за да не стават смешни?

Ами оформлението на деловата кореспонденция и правописа в нея?! И за нейното изготвяне си има строги правила и норми, съветвам тези, на които се налага да изготвят каквито и да било делови писма, първо да се запознаят обстойно с тях, пък после да сядат на компютъра да ги пишат. Иначе, непознавайки ги, рискуват сериозно да сгафят. Защото всяко писмо е нещо като неофициална ,,визитка“ на автора му. Учтивите местоименни форми като ,,Ви“, ,,Вие“, ,,Вас“, ,,Ваш“ се пишат от повечето автори на делови писма с малка буква. Не са ли им казали още в училище, че в официалните писма се използват тъкмо те?

Използването на главни и малки букви при изписването на различните видове съществителни, писането на лексикални съкращения, сложни наречия и т.н. също показва сериозни пропуски в знанията по правопис.

Затова отправям апел към всички, изготвящи собствена езикова продукция, по време на творческия си процес да имат винаги до себе си надежден справочник, към който да посегнат, когато имат и най-малкото съмнение относно правописа и значението на дадена лексикална единица/фраза или във връзка с пунктуацията. Няма как човек да знае всичко, но има как да запълни дупките в знанията си!

Нека и появяващите се на екран или звучащите в ефир също да си припомнят правилата за правоговора, артикулацията, както и актуалните граматически правила, валидни за родния ни книжовен език. И да не забравят, че не всички, които ги слушат и гледат, владеят английски, и да се въздържат малко повече от употребата на чуждици (заемки предимно английски). Те не ги правят да изглеждат ,,по-отворени“ в очите на публиката им. Е, поне на по-интелигентната говорят по-скоро за бедност на лексикалния им запас на майчиния език.

Не съм в никакъв случай педант по отношение на съвременния български език. Та той е отворена система, която непрекъснато се променя и обновява! Тревожи ме по-скоро фактът за погазването на основни правила за правописа и правоговора му.

Това са норми и стандарти, които всички трябва да спазваме, когато имаме публични изяви или създаваме текстове за обществена консумация. При общуването на улицата може да се позволи на някоя и друга волност, в обществената сфера обаче това е недопустимо.

* Авторката е старши научен сътрудник в Великотърновския университет

Източник:  Труд