Стотици пъти се проклинах, че отворих дома си за нея




Неотдавна срещнах човек, който някога преобърна живота ми. Искам да споделя с читателите, защото тогава разбрах максимата – пази ме, Боже, от приятелите, от враговете си сама ще се опазя.

Същата вечер очаквах гости, но напук на плановете ми шефката реши да ни задържи след работа. Беше петък и с колегите нямахме търпение да си тръгнем. Забавих се доста и с ужас си дадох сметка, че няма с какво да посрещна гостите. Знаех, че Дончо – мъжът ми, ще е излъскал къщата до блясък, но в кухнята никак не го биваше. Без да губя време, спрях колата до магазина, от който обикновено пазарувам след работа. Собственичката не беше от най-приятните, вечно крещеше на персонала, но стоката й беше качествена.

Напълних количката и застанах на касата. С гръб към мен продавачката нареждаше нещо по стелажите и не забеляза, че има клиент. В това време лютата собственичка й се развика да не блее. Злочестата жена, в рамките на няколко секунди, беше обвинена в некадърност и заплашена с уволнение. Тя притича до касата, а аз понечих да се извиня за причиненото неудобство. Когато вдигна очи и ме погледна в лицето обаче, отстъпих крачка назад. Без да си взема покупките, бързо си тръгнах.

Седнах в колата, запалих цигара, а лицето ми в огледалото отразяваше мъката и болката, които душата ми изпитваше. Спомените нахлуха в ума ми, връщайки ме в далечното минало. Години се опитвах да забравя злото, което ми причини тази жена. Преди време с Катя бяхме като сестри, споделяхме си всичко. За жалост от началото на брака си тя беше жертва на домашно насилие. Мъжът й я ревнуваше с повод и без повод, в резултат на което я пребиваше безжалостно. Няколко пъти дори се наложи да я лекуват в болница. Спомням си много добре онази вечер, в която Катя позвъни на вратата ми. От устата й течеше кръв, окото й беше толкова подуто, че почти не се виждаше, а дрехите й висяха на парцали. По-късно разбрахме, че й липсваха два зъба. Ето така, жестоко и безмилостно, мъжът й „лекуваше” комплексите си. Но за разлика от друг път, приятелката ми вече твърдо беше решила, че връщане назад няма.

Цяла нощ обмисляхме какво да предприемем и накрая се споразумяхме тя да остане у дома, докато си стъпи на краката. В този период Катя нямаше работа и не разполагаше с лични доходи. С Дончо не взимахме големи заплати и често се налагаше да искаме заем от родителите си, но въпреки това приехме гостенката си с широко отворени обятия. Няколко месеца я издържахме напълно, стараейки се да се покажем като гостолюбиви домакини. Хладилникът беше на нейно разположение и за да не изпитва неудобство за някои дребни женски нужди, всеки месец й давах известна сума, уж назаем. Така измина половин година и с всеки изминат ден приятелката ми се чувстваше все по-удобно в къщата ми. Видимо този начин на живот й допадаше и по всичко личеше, че няма намерение да си търси работа.

Стане сутрин, направи си кафе и закуска с продуктите, които имаше в хладилника, взимаше си душ и до вечерта скиташе по приятелки. А аз се прибирах капнала от работа и започвах да чистя и готвя вечеря. И понеже вече не бяхме двама, а трима, разходите ни се увеличиха главоломно. Понякога Катя се прибираше пияна, оправдавайки се, че цял ден е търсила работа и квартира. Чудесно осъзнавах, че лъже, но сърце не ми даваше да я изгоня. Тогава работех като счетоводителка в малка фирма. Използвах добрите си отношения с началника и го помолих да приеме приятелката ми на работа. Малко по-късно дълбоко съжалих за намесата си, защото се оказа, че съм носила змия в пазвата си.

Месец след като Катя стана моя колежка, старият началник се пенсионира и на негово място дойде друг. Млад, арогантен и надут, новият ни шеф беше от онези, които ценяха не толкова труда на верните си служители, колкото ласкателите, доносниците и колежките с голям бюст. За кратко време от сплотения ни колектив нищо не остана. Кадърните и предани служители започнаха да напускат, а местата им бяха заемани от некомпетентни кадри. И точно по това време забелязах странната промяна в Катя. Изведнъж приятелката ми започна да се облича доста предизвикателно, редовно си намираше работа в кабинета на шефа, а когато се прибираше вечер, ние с Дончо отдавна спяхме блажено. От онази свита жена, която приех пребита в дома си, нищо не беше останало. Сега тя изглеждаше самоуверена и провокативна.

Наближаваше време за месечните сметки и този път реших, че е време Катя да даде своя принос в домакинството. Но когато я помолих да поеме част от разходите за ток и вода, Катя каза, че събира пари за собствена квартира и този месец няма възможност да помогне. Влязох й в положението, но случилото се повтори и следващия месец. В същото време си купуваше нови дрехи, гримове, посещаваше фитнес залите, а пари за домакинството нямаше.
Все повече ми ставаше ясно, че целта й е да си лежи необезпокоявано на наш гръб, възползвайки се от дългогодишното ни приятелство.

Три месеца по-късно нервите ми не издържаха. И загърбвайки всякаква деликатност и тактичност, директно й заявих, че е време да напусне къщата ми. Още на другия ден Катя си тръгна, но смелостта ми не остана ненаказана. В службата почти всички колеги бяха нови и по някаква причина отношението им към мен беше, меко казано, пренебрежително. Събираха се на групички, пиеха кафе, но когато правех опити да се присъединя към компанията им, повечето от тях с досада ми обръщаха гръб.

Един ден шефът ме повика в кабинета си и ми заяви, че прекратява трудовия ми договор. Била съм не само немарлив и некомпетентен служител, а и имал доказателства, че съм отклонявала от фирмените средства за лична изгода. Заради дългите ми години служба нямал намерение да подава жалба в полицията, но при условие че веднага си обера крушите. Точно така ми каза – да си обера крушите. Нямах друг избор. Но знаете ли от кое най ме заболя? Че докато този арогантен човек ме обвиняваше в какви ли не злоупотреби, на другия стол, удобно разположила се, с широка и подигравателна усмивка седеше бившата ми приятелка Катя. Това беше нейната „благодарност” за добрината, която й сторих.

След време разбрах, че именно тя е настроила колегите срещу мен и възползвайки се от женския си чар, е успяла да стане любовница на шефа. И докато аз се чудех как да платя сметките, Катя е вечеряла с любовника си в скъпи ресторанти. Много трудно успях да се съвзема след грозните обвинения и коварното предателство на бившата ми приятелка. Стотици пъти се проклинах, че отворих дома си за нея, хранех я и й намерих работа. Протегнах й ръка в най-тежките моменти, помогнах й да се изправи от калта, а в замяна тя разби доброто ми име и ми отне хляба. Разбира се, спрях да поддържам връзка с нея и не знаех нищо за съдбата й до онази вечер.

След като поседях в колата, избърсах сълзите си и се върнах в магазина. Платих покупките, които все още стояха до касата, широко усмихвайки се на пребледнялата продавачка. Зад нея шефката й продължаваше да я навиква за какво ли не. Катя така и не посмя да ме погледне отново в очите. Може би защото да гледаш хората в очите, се иска чиста съвест, която моята бивша приятелка не притежава.
Албена

Източник: lichna-drama