Манди и Джо Брайт започват да приемат деца, нуждаещи се от временна грижа в своето семейство през 2000 година. Оттогава десетки деца са прекрачили техния дом. Двойката, която в момента е на 62 и 67 години, споделя, че получават най-голяма стойност и радост, когато видят, че живота на децата се променя към по-добро.
Двамата имат един биологичен син. Те приемат деца в дома си за период от 1 нощ до 2 години. Също така предоставят подслон за млади родители с деца в затруднено положение, с надеждата да „прекъснат порочния кръг“.
Манди споделя, че винаги е знаела, че ще стане приемна майка, защото нейните собствени родители, както и баба и дядо са осиновявали деца. Тя обяснява, че е израснала с приемни деца и винаги е искала да помага.
„Не винаги е лесно, но знанието, че правим света по-добро място, е това, което ни кара да вървим напред“ – продължава с разказа си Манди. „Винаги сме казвали, че ако можем да променим живота на поне едно дете, значи си заслужава. И знаем, че сме променили живота на много деца, защото те се връщат и ни разказват за това. Поддържам връзка с много от децата, които сме приели. Наскоро дори бяхме поканени на сватбата на едно от тях. Най-хубаво е чувството да знаеш, че си помогнал да направиш живота на някого по-добър.“
Манди и Джо приемат деца от домове с проблеми със злоупотреба на наркотици и алкохол. Нужно е много състрадание и разбиране откъде идват тези проблеми, допълва Манди. Тя е категорична, че трябва да се покаже съпричастност, състрадание.
През 2010 година двойката започва да предоставя подслон на родителите заедно с децата. Искат да укажат подкрепа, като заедно покажат как изглежда една „правилно функционираща семейна система.“
„При нас дойде 16 годишна майка, която е останала без подслон по време на бремеността си. Успехът при нея е невероятен, тя стана страхотен родител на малкия си син.“
Манди и Джо не планират да спрат и да насърчават другите да направят тази благородна кауза: „Сега повече от всякога имаме нужда от нови приемни родители. Може да е трудно, но е най-приятното усещане. Знаеш, че помагаш да направиш живота на някого по-добър и си заслужава.“
