За хората, които са били толкова зле и са се чувствали, че те никога няма да обичат отново, но са държали главата си изправена.
За тези, които се чувстват все едно се връщат назад старата си любов да залепят всички парчета и подхранват надеждата, че всичко ще се оправи с годините, но след това приемат студената истина.
За хората, които се учат от грешките си и никога не спират да се движат напред, дори когато те се върнат две стъпки назад.
За хората, които желаят самотата да не е част от тях, но се усмихват въпреки всичко.
За хората, които се прибират вкъщи без пропуснати повиквания, но се усмихват въпреки всичко.
За хората, които периодично са пропуснали миналото, но са много по-развълнувани за бъдещето.
За хората, които все още имат рани за изцеление. За хората, които са толкова объркани с връзката им с миналото, но скъсват тези вериги и започват наново.
За хората, които искат като погледнат назад и се натъжават, но въпреки това се съсредоточават върху своя път напред.
За хората, които никога не искат да си бяха тръгнали, но е трябвало.
За хората, които вдигат телефона толкова изкушени да извикат, но запазват достойнството си въпреки това.
За хората, които все още вярват в любовта дори след като сърцето им е било разбито.
За всички хора, които се отказаха не защото са слаби, а защото понякога е по-добре просто да си тръгнеш.
