Реших в този текст да ви запозная с действията на едно момче, за които смятам, че трябва да научат колкото се може повече хора. Момчето се казва Кирил Балдев и към настоящия момент е доброволец дезинфектор в Пирогов, ВМА и Столична община. Необичайното в случая е, че Кирил все още е ученик – в 11-ти клас.
Сега ви предизвиквам да върнете лентата назад до момента, в който и вие сте били на тази възраст и да се опитате да си спомните какво сте правили тогава в свободното си време. Аз вече го направих този опит, затова отговарям от свое име – като ученик със сигурност не съм се сещал да извършвам каквато и да е дейност в полза на обществото. И, за да съм напълно искрен, ще ви призная, че и сега не се сещам да го правя.
Понеже историята на г-н Балдев развълнува дори ръб като мен, не се съмнявам, че и с вас ще се случи същото. Вярвам, че и вие ще си зададете много въпроси, а отговорите им, надявам се, ще направят всички ни още по-отговорни в необичайната ситуация, в която се намираме.
На колко години си и откъде си?
На 18 години съм. Родом съм от с. Мененкьово, област Пазарджик. След като напуснах дома за деца, в който бях, се преместих в София – записах се в ново училище и започнах работа – градя живота си наново.
Справяш ли се?
Справям се. Въпреки че е трудно, имам подкрепата на своите близки и не мога да се оплача – водя съвсем нормален живот, от който съм доволен.
Защо реши да станеш доброволец дезинфектор?
Откакто училището спря и не ходя на работа, аз нямам какво да правя. Да, имам време за учене, но през останалата част от деня просто нищо не се случва. Не мога да излизам, не мога да се срещам и с приятели… ежедневието се промени. Затова реших да предприема тази стъпка, докато тече извънредното положение. Видях публикацията на г-н Балтов, че се търсят дезинфектори в Пирогов и веднага откликнах, тъй като не смятам за правилно да си стоя по цял ден вкъщи и да бездействам.
Как минава денят ти сега?
Ставам в 6,30, за да се подготвя за работа – от 8ч. започваме – дезинфекцираме сутрин по един час и на обяд по един час. И така всички отделения в болницата, освен тези, в които лежат болните от коронавирус – там не извършваме дейност. В Пирогов казаха, че ще ни дадат и други задължения, но гледам да си запълвам абсолютно целия ден, затова се записах като доброволец и към ВМА, и към Столична община.
Разбирам, че нямаш досег до отделенията с коронавирус, но все пак не се ли страхуваш да не се заразиш?
Не, изобщо не се страхувам. Когато прекрачвам входа на болницата, аз съм със съвсем друго мислене – по-ведро, по-усмихнато, по-позитивно. Откакто съм доброволец изобщо и не мисля за този вирус. Спрях да гледам новини, спрях да следя публикации. А и ние сме екипирани много добре. Дали са ни абсолютно всички професионални предпазни средства. Облеклото е малко неудобно, наистина. Отстрани изглежда по-комфортно, но като прекараш час-два в него, след това по лицето остават белези, отпечатъци от маската и очилата. Като е топло пък се изпотяваш… но това го казвам просто за информация – да знаят хората как се чувстват тези, които по цял ден са облечени с тези предпазни костюми.
Колко на брой са доброволците като теб в Пирогов в момента?
18. Разделени сме на две смени по 9 човека.
Ти ли си най-младият там?
Не знам дали има други ученици, но знам, че има много студенти и възрастни хора.
Как се отнасят към теб?
Екипът на Пирогов е много добре настроен, държи се много мило и много учтиво и с пациентите, и с нас. Първоначално обаче ме възприемаха странно. То за всеки човек, който види, че ученик е в това положение да отива да помага, е много странно. Трудно се възприема, но вече свикнаха.
И на мен ми е странно, затова искам да разбера причината, поради която го правиш. Повечето тийнейджъри на твоята възраст имат съвсем други приоритети. Какво те мотивира?
Искам да се отличавам от тълпата, искам да съм различен и да живея по своя начин. Не ми харесва, че част от хората водят живота си по това какво е модерно. Например, модерно е всеки петък да се ходи на дискотека, модерно е да се обядва в ресторант. Всеки трябва да има собствени идеи. Аз не гледам какво правят другите и имам свои представи за това как да живея. Смятам, че животът е твърде кратък и искам да го прекарам в извършване на добри каузи, да помагам на всеки, на когото мога.
Спомена, че си израснал в дом. Това ли е нещото, което е повлияло толкова на начина ти на мислене?
Да. Преди да отида в дом за деца, аз бях в семейна среда и тогава не съм имал такива мисли да помагам. От периода в дома и най-вече след като излязох от него, започнах да изграждам това мислене. И се радвам, че съм тръгнал по добрия път, а не както повечето деца от домове, с които се случва точно обратното.
Какво очакваш в замяна на това, което правиш?
Не очаквам нищо за себе си. Очаквам народът да се промени – искам хората да мислят по-позитивно.
Ти искаш хората да взимат пример от теб, а ти от кого взимаш пример?
От Библията. Най-вече от там се насърчавам да помагам.
Какво искаш да призовеш хората, които четат в момента?
Призовавам в това трудно положение, в което сме всички, да бъдем най-вече в полза на хората, които имат нужда от помощ. Защото някои не се замислят, че по улиците и в момента също има бездомни хора, които са на студа и преживяват епидемията навън. Въпреки финансовите затруднения, които много хора имат сега, трябва да сме благодарни, че имаме покрив над главата, че всяка вечер имаме хляб на масата си, за разлика от бездомните, които нямат нищо от това и едвам оцеляват. Искам да призова и младите в това положение, в което се намираме, ако могат да се включат в инициативи или пък да помогнат на свой съсед в болка. А на тези, които нямат такава възможност, нека си останат вкъщи и да се пазят от вируса.