В отношенията е много важно да се ориентирате дори не по формалните признаци на благополучие, а по собствените си усещания.
Нашият мозък, безусловно, следи всичко, което се случва, и дори води неофициален отчет, какво и в чия полза се прави в една връзка. Има факти: например, брой обаждания, съобщения, знаци на внимание и прояви на ухажване, грижи и подкрепа, топлина и съучастие.
Всичко това съществува, и то оказва влияние върху нашето усещане за това, доколко ни желае другия човек. Но тези прояви могат да бъдат формални.
Има нещо, но това нещо ние възприемаме като беземоционално, подправено, защото така трябва, без сърце. Ето това са те – усещанията.
Мозъкът, за разлика от съзнанието възприема цялата входяща информация. Той я сортира, групира, съхранява, пропуска през филтрите на възприятието, и всичко това ни подава в съзнателната част на психиката.
Оттам правим заключения и изводи, вземаме решения, лепим етикети. Но! Мозъкът знае всичко. Това, което не е попаднало в съзнанието, е останало в подсъзнателната част от нас и напълно ни контролира от там.
Не знаете защо, но можете да направите нещо, за своя собствена изненада. Или изведнъж се появяват някакви съмнения от нулата, на празно място. Или дискомфорт при общуване. Или внезапно, с нищо немотивирано раздразнение. Или страх – без видима причина.
Причините не са видими. Това означава, че те не се възприемат от съзнанието заради блоковете и филтрите, но те са в наличност. Не е този тон, не е тази реакция, не са тези думи, не са тези действия …
Или, напротив, тези думи, тези действията, тези реакции … малко, съвсем. Вие не сте забелязали. Но там вътре – не е ясно откъде се взела топлина, трепет, симпатия …
Това, което ви се струва на ниво усещания, всъщност не ви се струва- То е точно така.
Вярвайте на себе си. Слушайте себе си.
Лилиън Ахрем
инфо: energetika-bg.com
