ФБ пост потресе социалните мрежи. Сиромашията е еднаква за всички, без значение дали си тук, или някъде по света. Постът звучи актуално и абсолютно приложим и за условията в нас … Това е истината, просто трябва да отворим широко очите си, за да я видим .. Оставаме без думи, затова прочетете:
За бюрек съм в местната баничарница .. Докато чаках да допирам моя паничка, човек влезе в работно облекло. Беше над 50. Изсъхнала вар и бетон имаше по старите му обувки .. Престари, с връзки в различен цвят, кафяво и синьо. Кърпа на главата. Лице, намазана от дълбоки бръчки. Повече по дълбоки пукнатини по груби ръце с кръвни проследявания на места. Синьо сако, посивяло от прах от рамената до колената. Работническа класа. Типичен пример.
„Да ви помоля за едно айрянче, ако може, за гевречето, да не го ям на сухо. Работех при един днес, не ми плати, ще ви донеса парите утре, ето къде работя, по надолу, там където е бялото БМВ, показва с ръката, която се тресеше от срам, неприятно му беше.
Надничар, си помислих. Стискаше торбичката, в която се намираше гевречето, вързано в нещо като кърпичка. Гледаш и трепериш. Момент, в който ти се смръзва кръвта. За стотинки, които ги разхвърляш у дома, които ги забравяш на дъното на чантата си, или по джобовете си. За тебе нищо, за някого много, живот. С тях можеш да погасиш жажда, да не ядеш на сухо…. да свестиш душа.
Две айрянчета му даде собственичката, не едно. „Няма проблем, искай чичко“. Не знам колко пъти ѝ каза благодаря на жената преди да излезе….. А след това седна на бетоновата ограда отвън, изпи едното айрянче на екс, развърза кесията и късаше залък по залък от гевречето.. Видя ми се като цяла церемония, нищо, че траеше само 2 минути.. На края на церемонията, с грубите ръце избърса устатата си, после ръцете в сакото и си тръгна. Колко ли ще го държи едно геврече? Работник, тежък физически труд. С две вдигания на лопатата ще му отиде силата от гевречето. … Питам се, като нямаше стотинки за айрянчето, откъде ли му е гевречето. Може би му останали 10 стотинки по джобовете, за да си го купи. Може би си го носи от дома, или пък по същия начин влязъл в друга пекарна, обяснявал, молил се…. геврече да му дадат.
Отяде ми се. В пекарната вече не ми миришеше на хубаво. Нито бюрекът, нито баничките, нито питките. На ясно ли беше този човек, така както бях наясно аз, че в момента, в който поиска айрянчето той просеше…. Нима ни доведоха дотук. Работническата класа на проси?!. Това е реалността, навсякъде около нас. Само трябва да погледнеш да отвориш широко очите си, за да видиш За някого „гозби“ от геврек и айрянче, за политиците гозби от сьомга,, екзотични риби и животни, платени на гърба на чичкото с обувките, напръскани с вар и бетон……. Не знам, питам се, не разбирам, как не ви се вмирисват скъпите гозби от потта на работниците?! Тяхната пот е вашата подправка. Тяхната кръв е скъпото вино, което пиете….. една ваша глътка, струва стотици айрянчета….. Кръвопийци!
Превод по чужди медии Петя Петрова
Източник: Струмаге
