Това писмо е до любовницата на мъжа ми.. В момента в който,




 

В момента, в който той спря да се прибира навреме, сигналната лампа ми светна, че има проблем. Когато си беше вкъщи се разминавахме като сянката на стаите без да си говорим. Не се интересувам как съм. Не ми правех комплименти. Беше вечно изморен. Маршрутът му от входната врата беше към дивана, вдигна дистанционното и безшумно гледаше телевизия. Когато аз започнах да искам близък и любов от него, а той започна да ми се прави на уморен,  разбрах, че в това отношение не сме двама .

Не знам дали ме познаваш, но със сигурност знаеш за мен …

Е, ще ти кажа коя съм!

Аз съм от онези жени, от които повечето мъже ги страх. Силна, умна, красива, млада, готова да покори целия свят със своите зелени очи и след това да ходи по него като кралица. Обичам ежедневието ми да е запълнено и да не бездействам. Не мога да стоя на едно място. Аз съм от онези жени, които се стремят всеки ден да е различен от предишния и по-скучен от утрешното. Радвам се на мигвите, които ми дава живот и се опитвам да грабя с пълни ръце от него. Обичам да му се наслаждавам, защото го харесвам такъв какъвто е, но не спирам до тук.

Аз не знам, но предполагах за теб.

Неочаквано за мен, ти не беше онзи прототип на по-младата, по-красива, по-страстна. Ти се оказа с 20 и няколко години по-възрастно от мен, имаш бръчките, които ще имам около 50-тата си годишнина, със сигурност кожата ти е изгубила сияние и блясък, косата ти е нито дълга, нито е гъста, … Със сигурност имаш повече опит, със сигурност си преживяла повече, научила си повече уроци от мен. Разбрах, че имаш деца и съпруг. Явно просто си решила да имаш по-млад любовник. Класика в жанра.  Само, че защо реши да съсипе живота на по-младия си любовник? Защо го лиши от възможността да има свой род, да се радва на свои собствени деца и да се запали в семейното уют?

Тръгнах си! Може би аз съм го лишила всичко това. Знаеш ли? Аз също съм била като теб. Забърках се без да искам в едно семейство. Оказа се, че това семейство не е от обикновените. Оказа се, че жената и мъжът живеят със знанието за любовниците на другия и нямат нищо против. Те се обичаха, но въпреки всичко търсеха любов и извън тяхната. Всичкото това беше откачено за моите разбирания и спрях, не знам дали беше точно навреме, но спрях.

Спирам и сега. Не защото съм страхливка и не е защото не обичам твоя любовник.

Обичам го и то много!

Просто хората сме устроени да имаме едно сърце, с което обичаме и няма нужда да го разкъсваме на две. Затова спрях. Не искам да разкъсвам сърцето му на две и да го разделя с теб. Прекалено канибалско ми е. И… прекалено много го обичам, за да му го причинявам.

Знам, че ти не можеш да му дадеш всичко това, което мога да му дам аз. От теб той няма да получи общи празници, семейни ваканции, топла домашна вечеря, прегръдка за лека нощ. С теб той няма да старее, няма да има деца, които искат да го посрещнат на вратата.

Сигурна съм, че ако обичаш себе си, един ден ще осъзнаеш това. Не знам дали ще ме потърси пак. Не знам дали ще бъдем отново заедно. Но се надявам да получи това, за което мечтае …

Източник:  delo.bg