Проф. Александър Чирков върви по една от пешеходните улици в центъра на Варна. Движи се бавно, достолепно и… с малко тъга. Току-що е свършил поредната консултация във върненската Първа градска болница. От 3 г. кардиохирургът пътува всеки месец от германския град Фрайбург, където живее със съпругата си Мариане, до морската столица, където консултира и оперира пациенти, пристигнали от цяла България.
“Живея в един от най-хубавите градове в Германия – Фрайбург – между Швейцария, Германия и Франция. Но още ми се идва в България. И аз не знам защо го правя”, казва с лека самоирония професорът. После на въпроса защо се е преместил във Варна отсича: “Край със София. Това е град с корумпирано управление, в който управниците мислят само за пари. Не искам да ходя в град, който ми открадна болницата.”
Чирков има предвид 18 юни 2006 г., когато тогавашният министър на здравеопазването Радослав Гайдарски издава заповед, че кардиохирургът няма да е вече директор на болница “Св. Екатерина”. “Помня деня, защото беше рожденият ден на дъщеря ми Кармен”, казва професорът.
Не крие, че носи тази болка в сърцето си вече 11-а година. “Не става дума за директорски пост. Става дума за принципи! Не мисля, че е нормално да изградиш нещо от нулата и да ти го вземат. Това е все едно да ти отнемат детето”, смята кардиохирургът.
В началото мисли, че несправедливото уволнение ще бъде коригирано. После се надява някой да види колко нечестно е това. Накрая се отказва да се бори – продава апартамента си срещу хотел “Кемпински” и прави своя окончателен избор – Варна.
Сега морската столица е неговият пристан, когато идва в България. А той идва всеки месец. Отначало отсяда в хотел на една крачка от Морската градина. После наема жилище на няколко минути път от болницата, в която ходи всеки ден.
Другата причина, поради която избира Варна, е, че още таи надежда, че там ще може да построи болницата, за която мечтае от близо 15 години – “най-добрата кардиологична клиника в Европа”. “Няма да има друга такава болница!”, отсича Чирков. Проектът, за който софийски бизнесмен е дал над 1 млн. лева, е готов от 8 г. Финансирането обаче го няма.
Първоначалната идея била парите да дойдат от негови контакти в Австрия и Германия, “но после ми казаха, че България е много корумпирана и се страхуват средствата да не потънат”, откровен е професорът.
Понеже е близък приятел с някогашния финансов министър и министър-прeдсeдател на провинция Заксен Анхалт проф. Вернер Мюнх, германецът бил откровен и му казал, че трудно ще се намери някой, който да даде пари, защото България не е правова държава. Професорът обаче не се отказва.
– Изглежда, още изпитвате болка за това, което ви се случи преди 11 г., проф. Чирков.
Проф. Чирков предпочита да ходи във Варна вместо в София след отстраняването му като директор на болница “Св. Екатерина”.
– Донякъде. Намирам го за крайно несправедливо. Но изглежда, съм живял с илюзии.
Проф. д-р Александър Чирков
– Какъв беше формалният повод за отстраняването ви?
Проф. Чирков с патриарх Максим
– Формалният повод бяха преразходи. Но трябва да кажа, че докато бях изпълнителен директор на болницата – цели 20 години, не съм допускал сериозни преразходи. Моето правило е да вземам от богатите и да лекувам бедните и безпарични пациенти, които не могат да си го позволят. Даже бях наредил да се постави надпис в „Св. Екатерина”, че се забранява да бъдат питани пациентите дали имат пари за диагностика и лечение. Имаше един случай, в който научих от пациенти, че двама лекари са опитали да им вземат по 5000 лв. Казах им, че ако не ги върнат, ще ги уволня.
Митинг в защита на проф. Чирков след отстраняването му като директор на болница “Св. Екатерина” през ноември 2005 г.
– Но ако някой не е здравно осигурен, това очевидно е ощетявало бюджета на болницата и на здравната каса…
– Не отричам, че задлъжняхме със 130 000 лева. Използваха тъкмо това за повод, а не видяха, че преди това съм осигурил за болницата 22 млн. евро от мои контакти в чужбина чрез моята фондация. Неотдавна жена ми направи една сметка и изчисли, че за около 33 г. – от 1984 г. до 2006 г., нашето семейство е дало около 360 000 евро лични пари, за да помага на България по различни начини – от изпращане на доктори на мои разноски да специализират в чуждестранни болници и университети до водене на персонала на „Св. Екатерина” за по една седмица в Австрия – хем да си починат, хем да видят как функционират тамошните болници. Синът ми Алесандро неотдавна ми каза: “Татко, през ръцете ти са минали милиони, а сега нямаш нищо.”
На мен пари не ми трябват – няма да ги нося в гроба. Когато създадох “Св. Екатерина”, тук се изредиха светила на световната медицина и здравеопазване, които не можеха да повярват, че в малка изостанала България може да има такава болница. Това го признаваха всички, които дойдоха от цял свят, за да видят болницата. А на вечеря с президента Живков той ми каза: “Знам всичко, което сме причинили на вас и семейството ви, професоре, знам за магазините, които сме ви конфискували, и за това, което е трябвало да изтърпите. Сега ви прави чест, че се връщате да помагате на България.” Живков беше истински държавник. Веднъж той ми каза: „Вие, професоре, сте добър християнин. Вашето учение води до създаването на велики хора, а нашата идеология ражда престъпници.”
– Не се ли боите, че някой ще ви упрекне, че симпатизирате на Живков?
– Не. Аз му симпатизирам като човек, не симпатизирам на системата, която представляваше и която безспорно имаше своите недостатъци. Когато се срещнахме за първи път, тогавашният министър на здравеопазването Атанас Малеев ми помогна да развивам кардиохирургията. Помагах на България, а те ми откраднаха болницата. Дойде един човек и каза: “Отиваш си.”
– Имахте ли личен разговор с министър Радослав Гайдарски преди отстраняването ви? Казахте ли му, че това е несправедливо?
– Не, просто получих заповедта.
– Кой пръв ви покани да се върнете в България, след като бяхте емигрирали в Германия при вуйчо си?
– Обадиха ми се от българското посолство в Германия, че г-жа Людмила Живкова иска да разговаря с мен. Тя вече знаеше за моите успехи в Германия. Видяхме се на вечеря. Тя ми каза, че чичо й е министър на здравеопазването и ще направи всичко възможно да ме поканят да работя за България. След първите срещи ме помолиха да създам и организирам модерната българска кардиохирургия, която по онова време бе в пълен застой. Българското правителство сключи с мен договор да организирам модерна съвременна болница, подобна на тези в Америка и Западна Европа. Изключителна помощ получих от тогавашния министър на културата Георги Йорданов.
– Обсъдихте ли със семейството си, когато решихте да се върнете в България?
– Да, събрах ги и им казах намеренията си. Те казаха: „Да, татко, отивай да помагаш на България.” Да бъдеш водещ кардиохирург във втория университет в Европа и да го напуснеш, трябва да не си много наред… Но аз го направих, защото знаех, че България има нужда. Жена ми Мариане също ме подкрепи.
– Сега упреква ли ви?
– Да, каза, че нито лев няма да даде повече за България. Децата ми също са разочаровани, че се отнесоха така с мен, то не е и за вярване.
– Съжалявате ли за тази наивност?
– Това не беше наивност. Преди това от 1979 до 1984 г. идвах по 2 седмици с екипа си от Фрайбург, защото виждах, че страната има нужда.
– А сега си тръгвате огорчен. Не намирате ли това за несправедливо?
– Да, така ми се струва. След като организирах и обучих висококвалифициран лекарски екип, през май 1986 г. извършихме първата трансплантация на сърце в Източния блок на малкия Иванчо от Кърджали. Бях награден с орден “Стара планина” от Живков. По онова време в болницата редовно идваха медицински светила от цял свят, които се учудваха как може да има такава болница в малка изостанала България. Тук дойде и съветският министър на здравеопазването Евгений Чазов, който после даде интервю по БНТ и каза, че иска да има в Москва такава кардиологична болница и такъв кардиохирург като Чирков.
За да поддържам равнището на специалистите в болницата, наложих продължаващото обучение, което се прилага в Америка, а от 4 г. и в Германия. Изпращах лекари и сестри на обучение в елитни клиники и университети, а после, когато се връщаха, с тях оперирахме сърдечноболни деца не само в България, но и в Иран, Сирия, Либия и Алжир. Живков казваше, че по този начин повишавахме авторитета на България. Изграждането на болница “Света Екатерина” не струваше нито лев на българския данъкоплатец. Тя бе построена със средства, дарени на моята фондация от спонсори в Германия, Холандия, Австрия и САЩ. Когато празнувахме 20-годишния юбилей на болницата, президентът Георги Първанов каза, че всички болници в страната трябва да се равняват по постиженията на нашата болница.
– Боли ли ви, че някои от вашите ученици дори не признават, че сте техен учител?
– Това е характерна черта за балканеца. Той не обича да си спомня откъде е тръгнал. Точно такива са някои като проф. Генчо Начев, проф. Джоргова, които лично изпращах на обучение в Америка и Западна Европа. Начев като мой заместник в “Св. Екатерина” съм го пращал във Ванкувър и в Япония, няколко пъти му плащах почивката по 3 седмици в Монако, проф. Финков пратих на обучение във Франкфурт, проф. Бояджиев – в САЩ… Използвах поканите, които получавах от известни чуждестранни клиники за специализации на тяхна издръжка.
Всъщност контактите и близкото приятелство с колегите на Запад, с които бях работил и се познавах добре, помогнаха на тези момчета да продължат развитието си. Не съжалявам за това и нищо не губя от това, че не признават направеното. Нека това тежи на тяхната съвест. Ако я имат.
– Надявате ли се някой от бъдещите министри на здравеопазването да възстанови справедливостта и да ви върне болницата?
– През март имах разговор с министър Семерджиев, който обеща да коригира несправедливостта и да заличи обидата, която получих незаслужено преди години, и
да ми върне болницата
Не знам дали това е толкова важно, но би било справедливо, ако се случи. Народът отдавна нарича тази болница Чирковата, а както е известно, народът никога не греши. Благодарен съм на българските граждани, които разбират, че неприязънта към мен идва от лекари, които са изпълнени със завист и омраза. Но такъв е животът. Благодаря на пациентите, които признават какво съм направил за тях. (По-късно, когато вървим към морската градина, десетки варненци разпознават проф. Чирков, спират го и се обръщат към него с добри думи.)
– Ходили ли сте в Чирковата болница, откакто ви освободиха от директорския пост?
– Не, не съм. Но чувам от пациенти и колеги, че в болницата има значително изоставане в последните десетина години – понижено е нивото на обслужване, не се поддържа модерната структура, която оставих, занемарена е хигиената, младите лекари не получават подготовка за своята квалификация. Същото се случва с болницата за експериментални изследвания и клинични проучвания, която успяхме да вдигнем точно зад “Св. Екатерина”.
В момента сградата се руши. Но съм спокоен и щастлив, че тези, които напуснаха след мен, продължават да работят в “Сити клиник”, в болница “Токуда”, в университетските болници на Пловдив и Бургас. Така че посятото от мен не може да бъде уволнено. Днес то не спира да дава добри плодове и това искрено ме радва. Помогнах да се изградят чудесни кардиохирургии в Пловдив, Бургас, Варна, създадохме чудесен старчески дом в Самоков.
– Защо избрахте да се установите във Варна, когато идвате в България?
– Никога не съм го казвал, но преди години успях да помогна на Варна и региона, като предоставих безвъзмездно част от средствата, дарени на моята фондация, за изграждане на варненската кардиохирургия и спешното отделение към университетска болница “Света Марина”. Надявам се да мога да изградя най-модерната кардиохирургична болница в Европа. Проектът е готов от 2008 г., след като един бизнесмен плати 852 000 евро. Вече имаме земя, разрешително за строеж. Работя с едни австрийци за финансирането. Ако и тази болница, която искам да построя във Варна, не стане, напускам България.
– Не може ли да се търсят пари по европейски програми?
– Ако се търсят пари по европейски програми, трябва да има съфинансирани от страна на правителството, а аз не искам тази помощ.
– Защо не се обадите на Борисов, той ще ви разбере.
– Ти, Алексения, се шегуваш. Аз помолих Борисов да поеме охраната на царя, да бъде главен секретар на МВР. Той ако не вижда какво съм направил, няма да му се моля.
– Казвате, че проектът е готов от 2008 г. Близо 9 години оттогава – чакате и нищо…
– Защото България не е правова държава. Никой не иска да дойде да рискува да финансира тук.
Пресата в Германия пише, че тук има само криминални групировки А аз не искам да работя с тях. Искам всичко да стане по един истински предприемаческо-инвестиционен цивилизован начин от Австрия или Германия, а не зад кулисите. Здравето е в основата на човешкото щастие. Без добро здраве не е възможно нито щастието, нито човешкият прогрес. Но доброто здраве се постига със знания и любов към пациентите, със съчувствие към тяхното страдание и желание всеки да бъде излекуван и върнат при семейството си.
Винаги съм се чувствал изключително доволен, когато съм успявал да помогна на някого, и съм бил щастлив, щом съм могъл да го постигна. Винаги се радвам на моите пациенти, които са пръснати из цяла България. Драго ми е, когато споменават името ми. Често ме поздравяват и съм част от тяхната лична съдба и техния живот. Тъжно ми е, когато гледам колко са нещастни днес българите, колко са отчаяни и безпомощни.
– Има ли лек срещу това?
– Още древните римляни са казали, че обединението изгражда малкото, разединението разрушава голямото
Нека се обединим около това разумно начало и бъдем добри дори към лошия. Това е начинът, чрез който да го култивираме и приобщим към цивилизованото общество. Отчайва ме това, което пишат някои вестници в Германия – че България е корумпирана и че тук е най-престъпното управление от ЕС. Искрено страдам за това.
– Казвате, че вие сте препоръчали Борисов. Кога стана това?
– Беше в “Хилтън”, бяхме се събрали, след като царят спечели изборите през 2001 г. Така Бойко стана главен секретар. Всъщност аз ги запознах години преди това. Царят си търсеше охрана и аз му предложих Бойко, когото познавах покрай Живков. Така Бойко пое охраната на царя и семейството му.
– Догодина имате юбилей. Каква е равносметката, когато поглеждате назад?
– Доволен съм от това, което успях да направя за България – да въведа модерната медицина и да повдигна имиджа на България. Това го признаваше и Живков, защото всяка година ходехме с екипи да оперираме деца с вродени пороци в Сирия, Ирак, Кувейт, Йемен… Но изпитвам тъга – нито отчаяние, нито гняв, а тъга за тази несправедливост с болницата. Но такъв е животът.
– Как минава един ваш ден, когато сте в Германия?
– Чета непрекъснато, за да може, когато идвам в България, да помагам на пациентите с най-новото в развитието на медицината. Неотдавна прочетох например, че има две скали с по 17 показателя, които могат да направят човека щастлив и нещастен. Сега съм наредил да изработят едно табло и да го сложат в болницата във Варна, за да могат хората да се просвещават и да опитват да следват само показателите за щастието и да се отърват от тези за нещастието..
– Знам, че сте почитател на движението?
– Да, ходя непрекъснато, не използвам кола. Когато съм в Германия, всеки ден изминаваме с жена ми минимум 10-12 км. Над нашата къща е гората. Лекарства не пия, само за болките в гърба. Но това е нормално, след като съм оперирал 54 г.
– Продължавате ли да оперирате?
– Да, когато съм във Варна или Бургас.
– Бяхте запален по политиката. С царя чувате ли се?
– Не, когато ми взеха болницата, той не си мръдна пръста. Разочарован съм. Малко преди той да се върне в България, бях при майка му в Ещорил. Тогава тя ми заръча: “Професоре, моля ви, не се отделяйте от него.” Направих всичко възможно той да се върне. Организирах един комитет от 101 интелектуалци, които го поканиха официално. Но и от тази кауза получих само разочарование.
Източник: 24 часа
