След 21 години брак, жена ми позволи да отида с друга жена на вечеря и кино. Каза ми: – Обичам те, но знам, че и тази жена те обичам повече от мен и че наистина би искала да бъде известно време с теб. Тази друга жена, която жена ми искаше да заведе на вечеря и кино беше майка ми. Беше вдовица от 19 години. Въпреки това, поради твърде много задължения и поради моите три деца, нямах възможност да гледам много често филми. Да послушам ли жена ми тази вечер? Обадих се на майка ми и поканих да излезем заедно.
– Какво не е наред, сине, добре ли си? – Отговори тя на въпроса (майка ми е от този тип хора, които ако се обадят късно вечер веднага ще си помисли, че нещо лошо се случи).
Този петък след работа тръгнах към дома си. Бях много нервен и развълнуван. Когато пристигнах пред къщата забелязах, че и тя е развълнувана заради нашето излизане. Имаше красива прическа и носеше рокля, която носеше на някоя от годишнините от брака. На лицето имаше широка усмивка, която излъчваше с ангелски блясък.
– Казах на всички мои приятелки, че излизам със сина ми и всички бяха впечатлени. Едва чакат да им разкажа как е минало, каза тя цяла развълнувана. Отидохме в прекрасен ресторант, не много елегантен, но с фина атмосфера. Докато влизаше, майка ми ме хвана под ръка.Седнахме и аз започнах на глас да чета менюто (поради малките букви не можеше хубаво да чете).Прочитайки, дигнах очи и забелязах, че майка ми ме гледа.
Появи се носталгична усмивка на лицето й.
– Ех, някога аз ти четях менюто, когато беше мъничък – каза тя.
– Добре, тогава е време да се отпуснеш и да ми позволиш да ти върна услугата майко – отговорих аз. По време на вечерята водихме съвсем обикновен разговор, споделяйки общите преживявания и опит. Толкова се улисахме в разговора, че напълно забравихме за филма. Когато вечерта я заведох у дома, тя ми каза: – Ще излезем отново, но при условие, че аз да те поканя. Съгласих се.
– Каква беше срещата? – Попита ме жена ми, когато пристигнах у дома.
Много добре. Мина по-добре, отколкото очаквах – отговорих аз.
Няколко дни по-късно майка ми почина от сърдечен удар. Случи се внезапно и нямах възможност никак да помогна. След известно време получих писмо от ресторанта, в което бях с майка ми. Вътре, на една листче пише: „Аз платих сметката предварително Не бях сигурен, че ще бъде налице, но все пак, платих вечеря за двама … за теб и за твоята жена .. Никога няма да разбереш колко много означаваше тази вечер , когато излизахме. Обичам те, сине. „В този момент най-после разбрах значението на думата“ обичам те „. И значението на времето, което отделяме, за да бъдем с тези, които обичаме.
В живота никой не е по-важно от нашето семейство. НИЩО!
Източник: За Жената
