Преди години моята майка е била в много лоши отношения със свекърва си. Освен това, баба наистина мразила снаха си от сърце. Знаех, че родителите ми са се оженили по любов, въпреки че са от различни нации.
Различията между тях не им пречеха да бъдат щастливи и да създат хармонично семейство. Но баба така и не се примирила, че снаха й е от друга вяра и години наред правела всичко възможно, за да отрови живота на мама и да разбие брака им с татко.
Тя открито игнорирала снаха си и се опитвала да подведе баща ми с интриги и гнусни лъжи. Много време мама търпяла терора на свекърва си и един ден, като всеки емоционален човек, нервите й не издържали: събрала си багажа и си тръгнала. За щастие сестра й се притекла на помощ, предлагайки й да се настани в празния й апартамент.
Когато баща ми разбрал, че майка ми го е напуснала, той бил като пребит. Не знаел къде да я търси, защото тя дори не оставила адрес. За разлика от него, баба преливала от радост, че най-накрая успяла да им разбие семейството.
Баща ми обаче не се предал и след упорито търсене, все пак открил къде живее мама. С цветя в едната ръка и бутилка шампанско в другата, той помолил мама да се върне обратно, но тя останала непреклонна.
Виждайки, че няма да върне любимата си съпруга, баща ми решил да купи апартамента от леля и да заживеят там. Така и направили. От този момент целият им живот се променил. Тук, в малкия им апартамент, двамата били много щастливи.
Сълзите на мама пресъхнали, а лицето й греело като самата месечина. Със съвместни усилия родителите ми успели да обзаведат жилището си, а година по-късно на бял свят съм се появила и аз. Не знам какво е променило баба, може би моето раждане, но един ден, съвсем неочаквано, тя дошла да посети младото семейство. Прегърнала мама, умолявайки я да й прости злините, които й е причинила.
През сълзи старата жена дала тържествена клетва, че никога повече няма да се меси в живота на младото семейство. Мама намерила сили в себе си и простила на свекърва си.
Изминаха дълги години. Вече съм зряла жена и разбирателството, което имаше между баба и мама винаги ме е радвало, защото до края на живота си, милата ми баба никога не престъпи клетвата си.
Източник: Труд
