Уроците за живота на Хорхе Букай – За целите, за себепознаването и др.

1. За себепознанието

Свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава.

Основно задължение на човека е да бъде себе си и да обича себе си – едва тогава той ще приеме другите такива, каквито са, и ще може да ги обича истински.

Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш.

Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш всеки да види истинската ти стойност?

2. За взаимоотношенията

Хората страдат и вгорчават живота си, защото по дванайсет часа на ден се чувстват виновни, че са такива, каквито са. А през другите дванайсет часа вгорчават живота на някой друг, казвайки му какво да прави.

Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си.

Единствената грешка почти винаги е, че смятаме нашата гледна точка за единствено вярната. За глухия всички, които танцуват, са луди.

Когато човек се осмели да каже „Не“, започва да открива непознати страни у приятелите си – тила, гърба и всички онези части, които се виждат само когато другият си отива.

3. За целите

Не си всемогъщ! Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен.

Tрябва да знаеш, че абсолютно нищо не „трябва“. Смяташ, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан, че трябва да знаеш всички отговори, че трябва, трябва… отпусни се.

Преситени сме от проекти и цели, които елитарното общество или собственото его ни налагат. Искаме да убедим себе си, че би трябвало да сме доволни, защото най-сетне сме на път да постигнем или вече сме постигнали това, към което винаги сме се стремили. Най-лошото е, че понякога успяваме да убедим себе си в това и тогава отлагаме за бъдещето най-свежия, забавен и креативен период от живота си и го заменяме с усилието да изпълним „похвалните цели“, които незнайно кой е избрал за нас.

4. За успеха и провалите

Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа… Цялата си душа!

Всяка една монета има две лица и не можеш да подбираш коя харесваш – те са заедно; същото е в живота – ако не можеш да се оправяш с трудните моменти, няма да имаш и приятни.

5. За болката и загубите

Болката е като да паднеш в дълбока пропаст. Страданието е да останеш на дъното й.

Трябва да се научим да извървяваме този отрязък от пътя, в който някои неща остават назад, трябва да се научим да лекуваме раните, които получаваме, когато нещо се променя, когато другите си тръгват, когато ситуацията приключва, когато вече не притежаваме онова което сме имали или вярвали, че имаме…

…да бъда този, който съм, означава да събера смелост и да извървя с болка,… но без страх пътя, окъпан в сълзите на скръбта, защото човек губи не само хора; има ситуации, които се променят, има отношения, които се трансформират, има етапи от собствения ни живот, които остават зад гърба ни, има моменти, които приключват, и всички те представляват загуба, която трябва да изживеем. Ако съм способен да приема тези неща като част от живота, ще установя, че МОЯТА основна отговорност е да се обогатявам от загубите.

6. За любовта

Връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото, след като преминем през трудностите, вече не сме същите, „вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени“.

Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е.

Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията.

Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.

Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от страданията им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

За да имаш истинска любов, за да я прилагаш на дело, е необходимо време, за да се реализира. Любовта, а не влюбването, е истинско чувство – това означава, че ти за мен си важен като личност, искам да се погрижа за теб, искам да се чувстваш добре, искам и да си свободен. Това е истинската любов.

Всички ние сме свикнали с идеята за страстната любов като идеал за една връзка. Когато сме влюбени, ставаме слепи и си създаваме собствена представа за другия – такъв, какъвто ние искаме да бъде. Той или тя обаче никога не отговаря на тези наши предварително изградени представи… Не трябва непрекъснато да се стараем да задоволяваме партньора ни, защото той би трябвало да е щастлив с нас такива, каквито сме в действителност. Това е ключът към успешната връзка – да не се преструваме на някой друг. Много често в тези взаимоотношения сме свикнали да се споразумяваме за чувствата си и да водим преговори, сякаш сме на бизнес среща, а това разваля всичко. С времето страстта изчезва и след това или намираме истинската любов, или връзката се разпада независимо от децата или социалния натиск.

Всички любовни истории завършват с щастлив край: оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно – илюзията за съвършен живот без проблеми.

Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.

Искам мнението ти, не съвет.

Искам да ми вярваш, без да изискваш.

Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.

Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.

Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.

Искам прегръдката ти, да не ме задушава.

Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.

Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.

Искам да ме защитаваш, без лъжи.

Искам да си близо, без да ме завземаш.

Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.

Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.

Искам да знаеш… че днес може да разчиташ на мен …
Безусловно!

7. За щастието

Най-добрият начин да бъдеш щастлив е просто да живееш с целия си капацитет на живеене, просто гмуркаш се дълбоко и живееш с пълни обороти, и се наслаждаваш с дълбоки чувства – тогава чувството на любов ще се усилва.

Човек е склонен да саботира собственото си щастие и един от най-обичайните начини да го стори е да търси и най-малкият недостатък дори в най-хубавите ситуации.

Щастието не се изразява в това да си доволен, да пееш, не е равнозначно на радост, то не е извън нас, то е в нас самите, то е лично, не може да се причини, нито да се избегне. Никой не може да го направи за вас или вместо вас. Щастието прилича най-вече на вътрешния мир, на спокойствието на човек, който не се страхува. На усещането за пълнота, за цялост, когато знаеш, че се намираш на пътя, който си избрал. Не е необходимо да знаеш колко далече ще стигнеш, важна е увереността, че се намираш на пътя.