Денис Джонсън е родена в бедно семейство, чийто родители били наркомани и живеели от социални помощи. Когато била на 17 години тя преживяла и брутално изнасилване. През следващите години момичето било принудено да изтърпи още десетки гаври, докато най-накрая не се решила и избягала от семейното огнище. Първоначално се установила на Хаваите, където заработила като сервитьорка.
Една сутрин видяла реклама на някаква програма за отслабване и решила да се обади. От фирмата обаче отказали да я наемат. Тя обаче не се предала и решила сама да започне да продава програми за отслабване. След като била готова с „наръчник“ от няколко страници, тя сама си изработила листовки, които собственоръчно разлепила из града. 3 часа по-късно Джонсън вече била по-богата с 4 000 долара. Бизнесът й потръгнал, а в края на първата година отчела печалба от цели 250 000 долара.
През следаващата година оборотът й се вдигнал до астрономическите 1 000 000 долара, когато е била едва на 23 години. Отворила 18 центъра за отслабване, а след това отворила собствен сайт в интернет. Преди време обаче решила да зареже всичко.
Днес Джонсън се препитава като лектор по мотивация, пише книги и има щастливо семейство. Успешна бизнес-жена, майка на пет деца и баба на няколко внуци, Джонсън споделя какви са нейните принципи за отглеждане на децата. „Аз пътувам в различни страни и се старая да науча родителите да започнат да мислят по нов начин, за да не правят грешките, които десетилетия правят родителите в Съединените щати. „Нашите деца, новото поколение е почти загубено. Те са свикнали да получават всичко, което са поискали в детството си и когато станат възрастни продължават да разчитат само на това, което вече имат от родителите си“, казва Джонсън.
Целта трябва да бъде поставена още в детството
Богатите хора трябва ясно да разберат какви цели да поставят пред децата им. Да, те ще образоват бъдещите висшисти в Харвард, бъдещите топ мениджъри, бъдещите лекари или президенти. В същото време, средният човек ражда и отглежда децата си с мисълта: А, ако им провърви? Ако са късметлии? „Семейството на мои приятели,собственици на издателска къща, има син, който не искаше да ходи на училище и не знаеше какво иска да прави в живота си. Тогава бащата взе радикално решение и го изпрати за една седмица да работи в приют за бездомни хора, без никакви средства. Една седмица по-късно този тийнейджър се върна с голямо желание да учи и да участва в семейния бизнес“ каза Джонсън.
Без телевизор и мобилен телефон
Кой е най-добрият приятел на „нормалното“ дете ? Най-вероятно телевизорът, компютърът или мобилният телефон. Децата на Денис Джонсън са получили първите си телефони на 16 години, първият им компютър е бил стария компютър на баща им, а телевизор в къщата изобщо не е имало. „Моите деца не могат да си позволят мобилен телефон, защото не печелят нищо. Телефонът приучава човек да не се организира и да не управлява времето си, а телевизорът показва неправилен модел за живота. На какви ви учи анимационния герой Спондж Боб, например? Мързелив, разпуснат, без планове, без всякакъв смисъл, той се радва само когато скрои номер на някой приятел. Вие искате ли вашите синове да се държат така, когато станат големи? А искате ли такива мъже за дъщерите си? Ако не гледате телевизия 30 дни, можете да се освободите от тази зависимост“, съветва още Джонсън.
Учете вашето дете да обича работата
Приближава уикенда и какво чуват децата? Ура, петък е! Можем да си отдъхнем от тази работа. От лошия шеф, от лошата работа….Такава позиция още от детството учи малките, че работата е нещо лошо, че да работиш е трудно и неприятно. Децата, които се възпитават по този начин, не искат да работят или да започнат свой бизнес, обобщава Джонсън. Ако в семейството децата още от две годишна възраст се научат да вършат някои домакински работи, на 11 техния принос вече ще е значителен. „Така те ще живота си в къщата, ще плащат храната си. В живота нищо не е безплатно“, смята Джонсън. Тя не използва услугите на готвач, камериерка или детегледачка. Всички в семейството й се справят сами и всеки се включва в домакинската работа с каквото може. Необходимо е децата да са способни да вършат работа, която не им харесва или ги напряга, защото така се гради характер и развива сила на волята. Ако правят само това, което искат или им харесва, това няма да донесе никаква допълнителна полза.
Ти не си на банкомат твоето дете
„Аз давам на детето 50 долара годишно за обувки и за четири чифта дънки. Разбира се, това не са луксозни обувки, защото такива не биха могли да се купят с тези пари. Ако искат по-хубави, да отидат да спечелят или да изчакат разпродажба“ казва Джонсън и отбелязва, че детето трябва да е осигурено с най-необходимите неща, но специалните желания и фантазии трябва то само да си осигури и да измисли как да ги получи. „Най-лошото нещо, което родителите могат да направят е да дават пари, за да осигурят на децата това, което те самите не са имали в детството си. Израствайки децата се озовават в един свят, където вече не могат да си позволят нещата, които родителите са им давали и на които са свикнали“ казва бизнес дамата.
Да изгубиш или да спестиш?
Да управляваш парите има само два начина: да купуваш ненужни неща или да научиш децата си, че парите могат да се печелят, да се спестят и инвестират в нещо. „Как да мотивираме детето да не харчи парите, когато това не е необходимо? В нашата къща има едно правило: Събери 10 долара и аз ще ти дам още 10. Когато събереш добра сума, купувай си само неща, които ти позволяват да израстваш и да се развиваш: велосипед, музикален инструмент, пътешествие…“ казва Джонсън. И не купувай това, което купуват другите! Обикновено излишни неща, които само заемат място.
Учете детето си на щедрост
Голяма част от успешните хора имат емоционална и материална щедрост. Те не са завистливи и са изключително щедри. Учете детето на уважение, съветва Джонсън. Не случайно в Библията се казва, че 10% трябва да „жертваш“, да подаряваш. Децата в семейството също трябва да дават 10% от всеки спечелен долар на сираци. 20% трябва да им остава за отдих и развлечения, а останалите пари в касичката- за бъдещето и за реализирането на идеи.
Източник: jenata-vchas
