Родителските и особено майчините фрази често се вкореняват в паметта и успяват да подчинят човек през целия му живот.
Той вече е възрастен и независим, но вътрешното му дете все още е неспокойно и търси одобрението на майка си.
Много майки дори не си представят разрушителната сила на изречените думи и са искрено изненадани от обидите на децата си. Например, защо да се обиждате? За образование и желание за най-доброто?
Психолозите подчертават фрази, които една нормална майка не би казала на собственото си дете, защото то просто би я намразило.
„Всички деца имат шестици, а ти…“
Или като опция: „Но Лили получава само шестици!“ С други думи, всяко сравнение определено няма да е от полза за детето. Той ще мрази не само майка си, която явно симпатизира на някаква Зина, но и самата Зина.
Разбира се, токсичната майка няма да признае собствената си грешка: тя също ще намери бетонно извинение за себе си в духа на „ще ми благодариш отново“.
Но никой нищо няма да каже нито по-късно, нито сега. Напротив, напълно възможно е пораснало дете да отговори на възрастен родител в подобен дух: „Другите имат нормални майки, не като мен!“
„Това е моят дом, а ти си никой тук!“
Детето зависи от родителите си, но ако постоянно му се напомня това, то ще израсне озлобено и цинично.
Той ще възприеме всяко местоимение в духа на „мое“ или „негово“ неадекватно („моят апартамент“, „за моите пари“) и ще го извади на омразната си майка за съсипано детство.
„Ти си глупав (дебел, бавен), срамувам се от теб!“
Първо, самата майка е много комплексирана, ако говори такива неща на собственото си дете.
Второ, тя е невъзпитана и очевидно има високо самочувствие, но детето, „за съжаление“, не отговаря на нейните очаквания.
Оказва се, че проблемът не е в него, а в нея.
Но жената естествено следва пътя на най-малкото съпротивление. Трябва да работите върху себе си, но тук лесно можете да прехвърлите личните си комплекси върху раменете на децата си.
Резултатът, като правило, е плачевен и горчив: нещастното дете расте, мразейки себе си и токсичната си майка.
„Никой не те обижда, ти си измисляш всичко!“
Има още по-рязък вариант: „Ти си напълно болен!“ Уви, те също го казват, и то не някакви абстрактни приятели, а собствените им майки.
Ясно е, че омразата ще възникне доста рано: майката е готова да повярва на непознати, а не на детето си.
Следователно във всяка ситуация тя ще се държи по същия начин. И да наречеш дете „болно“ е напълно извън разбирането, но, разбира се, само за адекватни хора. Такава майка явно не им принадлежи.
„Кой ще има нужда от теб?
Това е класика за всяка насилствена майка. Тя просто не знае как да живее, ако не говори за нуждата или безполезността на детето.
Естествено, само тя има нужда от деца, толкова са ужасни и нищожни! Те имат само две възможности: да се примирят или да започнат да правят всичко, за да ядосат майка си. И първият, и вторият вариант са изначално неправилни и натрапени.
Човек не може да живее според собствените си убеждения, той със сигурност трябва да докаже нещо на майка си.
Ето защо родителите трябва внимателно да следят думите си и да не ги разхвърлят.
Това обаче правят токсичните хора: те умишлено търсят болезнените точки на детето и го удрят директно.
Истинско удоволствие им доставя да наблюдават резултатите от своите „усилия” и да оформят децата в послушни роботи с комплекси без воля, чувства и характер.
Най-интересното е, че в напреднала възраст такива нещастни родители се чудят: защо хората не ги посещават и не ги обичат? Дадоха живот и ги отгледаха правилно, откъде тази неблагодарност?
