Химията все повече превзема сиренето, кашкавала, киселото мляко и маслото за сметка на прясното мляко. Това показват официални данни на земеделското министерство, според които изкупеното от мандрите сурово мляко е далеч по-малко от нужното, за да се произведат обявените от тях количества млечни продукти, пише „Труд“.
През 2018 г. у нас в преработвателните предприятия са постъпили близо 630 хиляди тона краве мляко.
В същото време са произведени почти 77 000 тона прясно мляко, 161 000 тона кисели млека, близо 67 000 тона сирене от краве мляко, 1100 тона масло и 2750 тона сметана.
Данни за произведения кашкавал обаче няма в министерство на земеделието.
В статистика отделно е посочено официалното количество сирене с растителни мазнини.
Като имаме предвид, че за направата на килограм сирене са нужни поне 5,5 литра мляко, се оказва, че постъпилата в мандрите суровина стига само за производството на кисело, прясно мляко и сирене.
Данните показват едно – че не всички млечни продукти се правят от мляко, коментира за „Труд” Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
Не трябва да забравяме, че данни за кашкавала липсват, но той се прави от най-много суровина. За производството на един килограм са нужни поне 10 литра прясно мляко, посочи Зоров.
По думите му разликата между изкупеното мляко и произведената продукция не може да се оправдае с вноса на сурово мляко. Тези количества не са толкова големи, обясни Зоров.
Единственото обяснение е, че в някои предприятия изобретателността в рецептурите е много голяма. Слагат се не само растителни мазнини и протеини, а и емулгатори, които догаждат вида и вкуса на истинското сирене, обясни председателят на асоциацията.
Освен в сиренето подобни добавки се слагат и в киселите млека, твърди Димитър Зоров. Става въпрос за растителни протеини като нишесте.
Имитацията може да се познае по цената. Не може цената на продукта да е по-ниска от себестойността на капачката и пластмасовата кофичка, категоричен беше той. И дава за пример, че цената на литър сурово мляко в момента е около 70 стотинки. Като добавим кофичката и капачката себестойността става 82 стотинки без ДДС. Това означава, че на предприятието кофичка кисело мляко струва близо лев с ДДС, като не слагаме труд, транспорт и т. н. Как тогава се продава в магазина за 38-40 стотинки, това означава, че в него има нещо друго, но не и мляко, заяви председателят на млекопреработвателите.
Според него НАП може да хване кои предприятия работят с растителни мазнини, ако погледнат фактурите им за внесените суровини. Ако едно предприятие е обявило, че ще прави само истински продукти, а внася растителни мазнини, трябва да се провери дали те са налични в склада и ако ги няма, къде са вложени. Ние имаме най-добрата нормативна база, но трябва правилата да се прилагат, а глобите да бъдат достатъчно тежки, категоричен е Димитър Зоров.
Изяли сме 11,5 хиляди тона имитиращи продукти
Производството на сирене с растителни мазнини у нас се увеличава, показват последните данни на земеделското министерство. През първите четири месеца на тази година у нас са произведени 3 757 тона имитиращ продукт, докато за същия период на 2018 г. фалшивото сирене е било 3570 тона.
За цялата 2018 година българите са изяли официално 11,5 хиляди тона сирене с растителни мазнини.
Българите са изяли 25 хиляди тона сухо мляко и 12 хил. тона палмово масло през 2017 г. Това са количествата, които българските предприятия са внесли и използвали в производството на млечни продукти, показва анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА.
Ментето полепва по ножа
Кашкавалът от палмово масло може лесно да бъде познат при рязане с нож, след престояване в хладилник – ако полепва по ножа. Причината е, че растителните мазнини полепват по ножа, а млечните – не.
Ако бялото саламурено сирене е на дупчици след разрязване, това е сигурен знак, че в процеса на обработка има допуснати грешки. Сирене с такива характеристики често има леко неприятен вкус, различен от стандарта. Може да си докарате и стомашно разстройство.
Не яжте прекалено солено сирене – вероятно производителят е добавил повече сол, за да замаже гафове при процеса на обработка, а и за да скъси дългия процес на зреенето. Купувайки си бутилка с надпис „Кисело мляко за пиене”, може да се окаже, че в ръцете си държим отвара от нишесте, свински желатин, модифицирано царевично нишесте, плодови концентрати и аромати. Затова е важно да следим етикетите на напитките, дори и най-дребния шрифт.
Източник: Днес.БГ
