Павлина Ташкова от Стара Загора, която тази година направи 100 години, е бивша учителка. Тя продължава да е невероятно енергична, акуратна, интелигентна и строга, споделя Актуално.
Учителската си кариера започва през 1944 ч. веднага след дипломирането си в Софийския университет със специалност История. Първоначално г-жа Ташкова иска да следва немска филология. Приятелка на сестра й, обаче я записва в университета във факултет Педагогика с уговорката да я преместят в специалност История, ако не ѝ хареса. Разбира се, желанието да учи история надделяло и Павлина била благодарна за решението си.
След стажа в Девическата гимназия Павлина работи в Мъжката гимназия, Педагогическото училище, Трето средно училище, Първа смесена гимназия. Там е до края на педагогическата си кариера. През годините е преподавала на много ученици. Споделя, че помни всички, както и техните родители. Винаги е щастлива, когато бившите ѝ ученици засвидетелстват уважението си към нея.
Тя е категорична, че учениците преди години са били много по възпитани от днешните. Учителите работели без да влизат в конфликти. Не си спомня някой да е бил прекалено строг към учениците. Това не е подходящия начин на ефективна работа между ученици и учители.
Според дългогодишната учителка, учениците не са създавали проблеми. Не си е позволявала да влиза ядосана в клас. Учителят трябва да работи с любов, иначе не става магията. Целта е децата да се научат да правят верните изводи, а не да учат наизуст. За отговорите на въпросите си вдигала тези, които вдигали ръце. В края на часа винаги отделяла време за обобщение. Не си е позволявала да вдига ученик, който не е пожелал да говори. Учителят не трябва да наказва, а да владее вниманието на учениците си и да ги мотивира да учат и да се развиват.
Павлина Ташкова споделя, че любим период от историята е Възраждането и смята, че винаги трябва да носим в себе си този дух. Сега не е така и вината не е в младежите, а управниците, медиите, родителите, които формират характера и житейската позиция на децата.
В медиите изобилства от лош език и правописни грешки. Това е недопустимо. Все повече грешки се допускат и във вестниците и книгите. Бившите ѝ ученици я посещават от време на време, носят ѝ книги, разговарят.
Бившата учителка не е съгласна с това, че всяко училище работи с различни учебници. Според нея трябва да са еднакви за всички. Дори и да ѝ се предостави възможност да стане министър на образованието, няма да може да промени нищо, тъй като всичко е сбъркано. Би било добре учителите да имат повече свобода в работата си и да се назначават от министерството. Учениците е препоръчително да носят униформи, но не толкова скучни, както са били преди. Не е редно да ходят на училище облечени и гримирани като за нощен бар. Трябва да има уважение към институцията.
Г-жа Ташкова не гледа с доверие на частните училища и на големия брой университети. Тя смята, че така качеството на обучението пада драстично.
В думите на бившата учителка има много истина и много мъдрост. Хубаво е да има кой да я чуе и да помисли над това.
