Минавала бедна жена веднъж край лозе, цялото отрупано в грозде. Веднага си помислила как иска да си вземе малко грозде и в този момент се появил собственикът на лозята.
Поздравил я и я попитал дали иска да си вземе една чепка от гроздето. Тя се съгласила и той влязъл в лозето. Тя чакала пет, десет минути, минал четвърт част, но той не се появил. Отегчила се и решила, че той я е забравил. Обръща се да си тръгне, но точно в този момент се появява стопанинът.
Носи цяла кошница с грозде и се усмихнал. Извинил се за закъснението и обяснил, че е отбирал най-хубавите гроздове за нея.
Каква е поуката?
Често в молитвите си искаме от Бог нещо, което ако не получим веднага, мислим, че той ни е забравил. Истината е, че отговорът на молбата ни пристига след известно време. И то такъв, какъвто не сме си и помисляли, че ще е. Тогава се срамуваме, че сме поставили под въпрос ситуацията.
Свещениците обясняват, че Господ се бави, защото иска да напълни кошницата ни с много благословии за душата, когато ние сме поискали „само една чепка грозде“.
Трябва да сме по-търпеливи!
