Чудни красоти има в Разложката котловина, скътана в прегръдката на трите планини: Рила, Пирин и Родопите! По всяко време на годината те пълнят душата и радват очите. Видях тези хубости в най-хубавия сезон – през пролетта, когато цветните облаци на овошките приличат на булчици и люлякът ухае вълшебно. В южните склонове на Рила, сред пищната зеленина на ливадите и бориките, е Добърско – малко селце, разположено на двата бряга на река Клинец. От него се вижда цялата Разложка котловина, над която като верен страж бди Пирин.
Кога тук, на височина 1070 м, се е родило това красиво село? Проучванията на историците доказват, че в четвърти век пр. Хр. тези места са били обитавани от бесите. После дошли славяните, отседнали тук, заживели заедно с траките и от номади се превърнали в земеделци, скотовъдци и занаятчии. След четвърти-седми век областта била асимилирана от славяните.
През 809 г. хан Крум превзема Сердика, като отваря пътя за българските войски към Македония и Беломорието. Тукашните земи били присъединени към България при хан Пресиян (836-852). Според историците и краеведите Лазар Цинзов, Георги Стрезов,
Васил Кънчов и Георги Огнянов разнородните племена се сплотили при цар Борис Първи (852-883) след приемането на християнството като държавна религия и останали в историята като българи.
Името на селото се е променяло: Киндобрат, Конидобратско, Гинедобърско, Недобърско. В 1913 г. по желание на жителите му става Добърско.
В кръг около него са разположени осем християнски оброчища и около всяко съществували махали от отделни родове. После те се събрали и образували едно селище. „Свети Илия“ е близо до южния вход на Добърско. Още: „Атанасова църква“, „Гергева църква“, около която се намира плоска скала с дупка под нея. Легенда разказва, че тук са пекли хляб за непобедимия юнак Крали Марко.
Наблизо е и Добърският водопад „Скок“ или „Щрокалото“. Висок е 24 м. Водата от него пада в страховита пропаст. В нея през турско време един заможен добърчанин се хвърлил, за да се отърве от нечовешките си болки. Харамии го изнудвали за пари, не му вярвали, че им е дал всичко и му сложили на врата нагорещена до червено перустия.
До оброчището „Света Богородица“ е Римската пещ. Там има олтарен камък, а панорамният изглед открива цялата Разложка котловина. Светилището „Петрово въже“ е свързано с преданието за най-личната мома Петра, която се люляла на люлка, вързана на вековен черен бор. Въжето се скъсало и момата полетяла в пропастта. Оттогава местността носи названието Петрово въже.
В посока югоизток е оброчището „Копана църква“ или „Света троица“. Други оброчища са „Свети Димитър“, „Спасова църква“, „Козарска църква“. Всичките са били първо езически капища, превърнати в християнски оброчища след приемането на християнската религия.
Перлата на Добърско е старата черква „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Тя е трета поред в Стоте национални туристически обекта. И с право! Национален паметник на културата, черквата е изключителна по хубост, оригиналност, по богатство на образи, изписани с ярки краски. Надписи върху стенопис с ктиторите Хасия, Богдан и Спас и строителите Станко, Смилен и Спас доказват, че в 1614 г. е построен храмът. В това време в селото е кипял богат стопански живот. Заможни хора изнасяли памук за Виена и Буда.
Съществува и днес фамилия Будини, наричана някога будимците.
Малката черква е зидана с дялан камък и хоросан и е вкопана в земята. Размерите й са: 8,35 х 6,50 х 5,20 м. Няма камбанария, но на югоизточния горен ъгъл е издялан малък кръст. Патроните на храма Теодор Тирон и Теодор Стратилат са символи на побеждаващото християнско войнство.
Предания разказват, че черквата е строена по Самуилово време, когато ослепените Самуилови войници се разселили към вътрешността на страната. В двора й те намерили кладенче, чиято вода облекчавала очните им болки. И днес то съществува. Говори се, че сам цар Иван Шишман е идвал тук за негова венчавка в черквата, че този храм е продължител на друг, съществувал предишните векове.
Кой е художникът, изписал 460 библейски и местни образи, сред които и 30 жени-светици? Върху иконата на Христос Вседържател е изписано името Илия. Може би той е художникът от Дебърската иконописна и резбарска школа? Мистерия!
Изографисан е целият библейски разказ за живота на Исус, като единствено тук той е представен в космическа ракета и капсула – като че ли е извънземен! Дошъл е от Космоса или е отлетял там? Всеки сам да си отговори. Но на малката площ на стените в трикорабната черквичка са изписани с невероятно ярки краски чудно красиви образи. Някои от тях те следят с очите си от всеки ъгъл и приличат на живи хора – доказателство за великото майсторство на създателя им.
Черквата е построена като естествен климатик – тя няма прозорци, а само тесни процепи. Проветрението и температурата в нея, която никога не пада под 2 градуса, са изиграли ролите на пазители на образите и краските. В 1973-1978 г. реставраторът Петър Попов и архитектката-реставраторка Златка Кирова почистват саждите и стенописите грейват в пълното им великолепие.
Сякаш чудо е пазило черквата и нейните стенописи! Била е използвана от турска военна част като кухня, хамам (баня), а след 9 септември 1944 г. едва не са я разрушили, за да бъде построена сграда за кооперацията в селото. Работник, изпратен да събаря, необяснимо как паднал от покрива и си счупил двата крака, а другите се изплашили и не посмели да посегнат повече на черквата.
Днес добърчани и всички българи се гордеят с наследството, оставено ни от нашите знаменити стари майстори, и го показват на гости от цял свят!
Черквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
Мистериозният стенопис с Исус Христос остава неразгадан и днес
Черквичката е малка, едва 160 кв.м, но в нея има изографисани 460 образа
Източник: Дума
