През 2003 година една от най-гениалните родни поетеси – неугасващата „жена лавина“ – Блага Димитрова напуска този свят. Въпреки това 15 години по-късно нейните произведения продължават да вълнуват и покоряват безброй читатели. Авторката на „Пътуване към себе си“ и „Лавина“ притежава невероятен усет към деликатната човешка душа, тя размишлява за същността на жената и мъжа, за мястото на човека в потока на живота, и за любовта. В българската литература Блага Димитрова е оставила дълбока следа, обогатявайки я с прекрасно поетично творчество.
Представяме ви някои от най-вдъхновяващите мисли на незабравимата родна писателка:
„Няма да позволя да хванат моята буйност в баражи и бентове. Няма да се оставя на сушата да ме изпие. Животът има нужда от свежест.“
„Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.“
“Благоразумието е бич за своя носител.”
„Не се бойте, че ще ви стъпчат – стъпканата трева се превръща в пътека.“
„Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си.“
„Няма никога да си простя, че убих един ден!“
„Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!“
„Защо трябва да бъдем винаги сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели?“
„Млади приятели от цял свят! Да освободим свободата на света – любовта!“
„Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!“
„Сама идвам и сама ще си отида.“
“На човека е нужно това, което не му е нужно!”
„Ентусиазираните често провалят работите.“
„Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство…“
„Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си.“
“Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества — да умираш сам.”
“По-добре сам да страдаш, отколкото да станеш виновник друг да страда.”
„За недораслите ми родители моята литнала на воля любов би се стоварила като тежък удар. Как да ги превъзпитам?“
„Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността!“
„Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш.“
„Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. Но при сближаването на двамата може би се получава истинското време, пълното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го заставям да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувствуват времето в неговата мигновеност и продължителност.“
Източник: Кмета
